Филипополска голяма базилика: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м fixlink; козметични промени |
Редакция без резюме |
||
Ред 49:
Image:Gb11.jpg|
</gallery>
== Орнитофаунистичен анализ на мозайките ==
През 2018 г. проф. Златозар Боев публикува подробно проучване върху изображенията на птици от мозайките в базиликата <ref>Boev, Z. 2018. Birds in everyday life and art in Bulgaria (Thracian and Roman periods). - Historia naturalis bulgarica, 27: 3-39.</ref> Според него екзотичните птици от мозайките не са представени в съвременната българска фауна. Сред тях са султанка, египетска гъска, голям александров папагал, шлемоглава токачка, абисинска неразделка, африкански зелен гълъб и шпорокрила гъска. Тези екзотични видове птици съставляват 1/3 от всички установени видове (вкл. и одомашнените форми като индийски паун и домашна кокошка) сред мозайките на този забележителен паметник на древното изкуство. Седем от общо 20 разпознати вида/форми на птици днес са с екзотично разпространение, главно в Северна и Субсахарска Африка. Тези птици имат характерна окраска на оперението си (и специфичен диагностичен хабитус) и безспорно доказват древните контакти на римляните далеч на юг отвъд широко приетите граници на Римската империя. Всички екзотични птици (с изключение на домашните пауни) днес са разпространени в Източна Африка в Етиопия, Еритрея и Южен Судан. Този регион остава отвъд най-югоизточните граници на Римската империя дори и по времето на най-голямото й разрастване (през 117 г.) и се намира на около 1000 километра от някогашните най-южни предели на римските земи на изток. Понастоящем всички споменати видове освен токачката и султанката, имат отвъд-сахарско разпространение. Всички тези екзотични за България птици от африкански (етиопски) произход не могат да бъдат изобразени без пряко наблюдение на живи индивиди. Това означава, че живите индивиди от седемте екзотични вида птици са били доставени в древния Филипопол, където са били изобразени като основни декоративни елементи на подовата мозаечна украса на епископската базилика. Наличието на подобни изображения потвърждава древните трансахарски римско-"етиопски" контакти.
== Реставрация ==
| |||