Разлика между версии на „Борис II“

89 байта изтрити ,  преди 1 година
редакция без резюме
м (Премахнати редакции на 62.73.82.135 (б.), към версия на Vodenbot)
Етикет: Отмяна
| изображение за личността=
| описание на изображението=<small></small>
| управление=[[969970]] – [[971]]
| коронация=[[970]]
| обкръжение=
| пълно име=
| други титли=
| кръщене=[[930]]
| роден=ок. [[929928]]
| място на раждане=[[Преслав]]
| починал=[[978977]] ([[979]]?)
| място на смъртта=[[край Сердика]]
| погребан=
| предшественик=[[Петър I (България)|Петър I]]
}}
 
'''Борѝс II''' е български [[цар]], управлявал [[България]] от [[969]]/[[970]] до [[971]] г. Той е първороден син от брака на цар [[Петър I (България)|Петър I]] и царица [[Ирина Лакапина]].
 
[[Файл:The Chronicle of Ioannis Skylitzis Preslav Attacked.jpg|мини|200п|Превземането на Преслав от византийците (миниатюра от хрониката на [[Скилица]])]]
Заедно с брат си [[Роман (цар)|Роман]] е даден като заложник във [[Византия]], откъдето през [[969]] (според някои историци през [[970]]) г., след смъртта на цар Петър, братята се завръщат в България. [[Файл:62-manasses-chronicle.jpg|мини|270п|Смъртта на цар Петър и завръщане на синовете му от Константинопол<ref name="manassesmin">Миниатюра от [[Манасиева летопис|Манасиевата летопис]]</ref>]]
 
[[Файл:63-manasses-chronicle.jpg|мини|ляво|200п|Руското нашествие в България през 968 г.<ref name="manassesmin"/>]]
През пролетта на [[971]] г. [[василевс]]ът се насочва към Преслав. След тежка битка с руско-българската войска императорът превзема българската столица (5 април [[971]] г.). Първоначално той признава Борис за господар на българите и заявява, че целта му е само да освободи българските земи от русите. След това се насочва към [[Дръстър]], където се помещават последните части от войските на [[Киевска Рус]]. След като обсадата се затяга, Светослав се съгласява да се оттегли и да изостави балканските си завоевания. След това Йоан Цимисхий нарежда да се ограбят Борисовите съкровища. Стената на Велики Преслав е поправена, а градът е наречен Йоанопол в чест на новия владетел. Императорът отвежда Борис и [[Роман (цар)|Роман]] отново в [[Константинопол]], където на площада пред всички нарежда на Борис да свали символите на властта. Борис получава титлата магистър, давана на висшите сановници във Византийската империя. След този акт Йоан Цимисхий счита българската територия за свое владение. Освен [[Северна България]] и [[Тракия]], под византийска власт са поставени и някои югозападни части от българската държава, намиращи се до Беломорието. Западните и югозападните български територии остават свободни. След пленяването на Борис II те преминават под управлението на синовете на [[комит]] [[Никола (комит)|Никола]] – [[Давид (комитопул)|Давид]], [[Мойсей (комитопул)|Мойсей]], [[Арон (комитопул)|Арон]] и [[Самуил]].
 
На осмата година от пленяването си (в края на [[978]] или началото на [[979]] г977г.)<ref>[[Никола Благоев|Благоев]], Н., „''Критический поглѣдъ върху известията на Иоанъ Скилица за произхода на Царь-Самуиловата държава''“, с. 30 – 31, в: сп. Македонски преглед, Год. II (1926), кн. 4</ref> Борис II и [[Роман (цар)|Роман]] бягат от Цариград, но на границата Борис, облечен във византийски дрехи, е убит по грешка от българската гранична стража.
 
== Източници ==
Анонимен потребител