София: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 132:
[[Файл:StGeorgeRotundaSofia.JPG|мини|ляво|Антична Сердика – [[Свети Георги (ротонда)|Ротондата „Св. Георги“]] и останки от резиденцията на император [[Константин I Велики]] от IV век.]]
Константин предприема мащабни строежи в Сердика, като разрушава дотогавашните жилищни квартали в югоизточната четвърт на пространството между градските стени и изгражда там архитектурен комплекс, наричан от археолозите „Константинов квартал“, включващ и най-старата изцяло запазена сграда в София – ротондата „[[Свети Георги (ротонда в София)|Свети Георги]]“.{{hrf|Станчева|2010|81 – 87}} От този период датира и най-старата известна християнска църква в Сердика, открита под днешната
[[Сердикийски събор|Сердикийският събор]] от 343 година е свикан в Сердика от западния император [[Констанс]] и източния император [[Констанций II]], за да разреши споровете между [[Православие|православни]] и [[Арианство|ариани]], събирайки в града над 170 епископи от всички краища на Империята с придружаващите ги делегации.{{hrf|Станчева|2010|91}} Двата лагера обаче остават непримирими и в крайна сметка арианските епископи напускат Сердика и продължават заседанията си във [[Пловдив|Филипопол]].
Ред 143:
„А този Средец е в европейските предели, един от славните и забележителни градове.(съвременна българска езикова норма)“<ref>[http://www.pravoslavieto.com/life/10.19_sv_Ivan_Rilski_patr_Evtimij.htm Пространно житие на свети Йоан Рилски (ок. 884/876 – 946. Автор – Свети Патриарх Евтимий († ок. 1402/1405 година). – около 1341 г.]</ref> Това е забележителната оценка на Свети Патриарх Евтимий († ок. 1402/1405 година) през тежкото и бурно време за България на границата на XIV и V век сл. Хр. Тази оценка, изразена около 1341 г. в Пространното житие на Свети Йоан Рилски (ок. 884/876 – 946 г.), очевидно се отнася както за времето на Свети Йоан Рилски: края на IX – началото на X век (когато Средец е вече част от Първото българско царство), така и за времето на Свети Патриарх Евтимий (когато българската принадлежност на Средец, безспорна доскоро, е вече поставена под въпрос). Авторът на житието със само няколко значителни думи успява да концентрира не само шестте средновековни български софийски столетия, а и вековете преди това, довели до несъмнената европейска значимост на Средец, но и да ни убеди във вътрешната сила на града да продължи своето влиятелно съществувание и да запази българската си същина независимо от катастрофалните обстоятелства.
През пролетта на 809 година, в навечерието на [[Великден]], българският владетел [[Крум]], завръщайки се от набег в долината на [[Струма]], превзема Сердика и "избива 6 хиляди войници и множество цивилни".{{hrf|Теофан Изповедник|2017}} Падането на града изглежда става без тежки разрушения, не води и до големи промени в града, само около крепостната стена се появяват множество находки от керамика, която някои изследвачи определят като характерна за [[славяни]]те на Балканския полуостров, понякога без да се спират върху нейния тракийски и български облик.{{hrf|Станчева|2010|111 – 114}} В самия край на IX или първата половина на X век църквата „Свети Георги“ е изцяло изписана наново. Градът е посещаван от цар [[Петър I (България)|Петър I]], по чието искане в Средец е погребан непосредствено след смъртта си през 946 година отшелникът [[Иван Рилски]].{{hrf|Станчева|2010|120 – 121}}
В края на X век Средец е център на владенията на един от [[Комитопули]]те – [[Арон (комитопул)|Арон]]. След превземането на столицата Преслав в града за известно време се установява и българският патриарх [[Дамян Български|Дамян]]. През лятото на 986 година Средец е обсаждан в продължение на 20 дни лично от император [[Василий II Българоубиец|Василий II]], а по обратния път към [[Тракия]] той претърпява тежкото [[Битка при Траянови врата|поражение при Траянови врата]].{{hrf|Станчева|2010|120 – 121}} Едва през 1018 година, след смъртта на последния цар на Първото българско царство [[Иван Владислав]], войводите на 35 крепости, включително Средец, доброволно приемат върховенството на византийския император.{{hrf|Станчева|2010|122 – 123}}
| |||