Никополис ад Иструм: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
интересен факт |
м ISTRUM още IATRUM е ЯНТРА, а не ДУНАВ. |
||
Ред 3:
| изглед-описание = Централната част на града
| карта = България Област Велико Търново
| гео-ширина = 43.2172
| гео-дължина = 25.6111
Line 17 ⟶ 16:
[[Файл:Nicopolis ad Istrum - pipe.jpg|мини|250п|Cloaka maxima (Главен отходен канал на града)]]
'''Никополис ад Иструм'''
== Градска уредба, етнически състав, бит и религия ==
Line 23 ⟶ 22:
[[Файл:Nicopolis ad Istrum 013.jpg|мини|ляво]]
Никополис ад Иструм бил организиран по подобие на останалите градове в провинция [[Тракия]], както и на градовете от [[Мала Азия]]. Официален език бил [[Старогръцки език|гръцкият]]. Начело на градското управление стоял съветът на [[архонт]]ите. В града действали два важни органа – Градският съвет (буле) и Народното събрание (демос). Специална колегия от [[жрец]]и се грижела за поддържане на култа към управляващия римски император и към главните езически божества: [[Зевс]], [[Хера]], [[Атина (митология)|Атина]], [[Херакъл]], [[Асклепий]], [[Митра]], [[Кибела]] и др. В Никополис ад Иструм действала и [[герузия]].
Етническият състав на населението бил пъстър. Многобройни са лицата с латински имена, но доста от тях са с тракийски произход. Значителен е броят на тези с гръцки произход. В района имало и заселени римски и тракийски ветерани. Населението от Черноморието и от вътрешността на провинция Тракия било разделено на [[Фила (Атика)|фили]]. В Никополис ад Иструм са засвидетелствани следните фили: Apollonias, Athenias, Capitoline, Arthemisias. От намерените надписи разбираме и за някои от професиите, упражнявани в града и неговата територия: каменоделци, дърводелци, тепавичари, обущари, строител, един ветеринарен лекар, лице със съдийски пълномощия, диригент на императорския хор и т.н. Северно от крепостната стена на града, както и край [[Бяла черква]], [[Павликени]] ([[Античен керамичен център край Павликени]]) и селата [[Бутово]] и [[Хотница]] са разкрити центрове за керамично производство, задоволяващи нуждите на населението и за експорт. Край [[Хотница]] действала и [[каменоломна]], от която се добивал ценен материал за строителство. Градът е сякъл и свои собствени бронзови [[монета|монети]], върху които са изобразени божества, крепостни стени, обществени и религиозни сгради. За развлечение на населението тук са се провеждали [[гладиатор]]ски борби и лов на диви животни.
Никополис ад Иструм бил [[епископ]]ско седалище. Градът е бил планиран по т. нар. [[Хиподамова система]] (улиците се пресичат под прав ъгъл и имат посоките на света). Днес може да се види как са изглеждали античните улици с настилка от огромни каменни блокове, тротоарите, централната улична канализация с ревизионни шахти в настилката и др. елементи на античното градоустройство. Разкрити са останките на одеона (малък театър за камерни спектакли); централният градски площад ([[агора]]) с останки от околовръстна [[колонада]]; сградите около площадното пространство; [[булевтерион]]а (градски съвет); една улична латрина (
[[Файл:Никополис_2010_.jpg|мини|водния резервоар, 2010 г.]]
Line 39 ⟶ 36:
== Градски площад (агора) ==
Комплексът на агората се състои от две свързани части – източна и западна. Източната включва площада под открито небе (area). Върху ареата имало варовикови постаменти за бронзови статуи, а от четирите си страни била заобиколена от колонада в йонийски стил. Зад колонадата в южната и източната част се намирали магазините. Нивото на комплекса на градския площад било по-високо от това на уличната мрежа, поради което там се ходело само пеша. В
== Сгради извън агората ==
Line 47 ⟶ 44:
Разнородният етнически и социален състав на жителите на Никополис ад Иструм е причина за многообразие в погребалните обреди. Покойниците са били кремирани, полагани в „плоски“ гробове или в [[саркофаг]]. Фамилните [[гробница|гробници]] на заможни граждани са били богато украсявани с колонади, [[екседра|екседри]], [[фронтон]]и и статуи. Върху някои от надгробните съоръжения са били издигнати [[могила|могили]].
В Никополис Ад Иструм (което в превод значи „Град на победата при [[Янтра]]“) е намерена и статуя на [[Асклепий]]. Общо в света има 5 скулптури на лечителя. Преди повече от 20 години иманяри я изнасят от града и се опитват да я продадат, но са хванати по време на извършване на сделката и в момента скулптурата е изложена в Историческия музей във [[Велико Търново]].
Въз основа на събраните костни останки в рамките на Българо-британската археологическа експедиция „Никополис ад Иструм 86 – 89“ от палеоорнитолога проф. Златозар Боев са установени 55 вида птици, сред които и такива, които днес са изчезнали от българската природа – [[брадат лешояд]] (''Gypaetus barbatus''), [[голяма дропла]] (''Otis tarda''), [[стрепет]] (''Tetrax tetrax''), както и птици, които отдавна не се срещат в района или неговите околности – [[сокерица]] (''Nucifraga caryocatactes''), [[жълтоклюна гарга]] (''Pyrrhocorax graculus''), [[колхидски фазан]] (''Phasianus colchicus'') и [[бял ангъч]] (''Tadorna tadorna''). От домашните птици за първи път в България е установен [[индийски паун]] (''Pavo cristatus'' f. ''domestica'').
|