София: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Етикети: Визуален редактор етикет: премахнати източници/бележки
Ред 18:
 
== Наименование ==
Най-ранното запазено в източниците наименование на днешния град София е '''Сердонполис''' (''Σερδών πόλις''),<ref>Напр. в надписите IGBulg IV, №№ 1902, 1917, 1919, 1982, 1989, 1992, 1993, 1999, 2000, 2002, 2005, 2009, 2012, 2024, 2033.</ref> гърцизирано име, латинизирано в ''civitas Serdensium''.<ref>В надписа ILBulg № 211, поставен през [[152]] г. от император [[Антонин Пий]].</ref> Смята се, че то означава „град на [[серди]]те“ Тези Серди (по Дион Касий) вероятно са обитавали областта през I век пр.Р.Хр. по сведения от II век сл. Р.Хр.<ref name=":1" /><ref name=":2" /><ref name=":3" /> Мнозина автори, обаче, си задават въпроси относно Сердите: "... Този етноним [Серди]което е всегърцизирано още фантом. (Александър Фол)"<ref>Фол, Александър. Историяиме на българските земи в древността – ИздСредец. ТанграТанНакРа, София, 2008.</ref> Въпроси буди и взаимовръзката „Сердика – Серди“: „Тогава, кой кого е кръстил? Обитателите града или градът – своите обитатели? (Христо Генчев)“<ref name=":4" />
 
Средец(Срѣдецъ) е българското име на град София до около края на 18 и началото на 19 век, след Освобождението от турски робство, по българска инициатива града се преименува от Средец в София,на името на църквата Света София.А по руска и инициатива се превръща в столица на България.
Император [[Траян]] официално дава на града своето родово име, наричайки го '''Улпия Сердика''' („сердийска Улпия“), като по-късно то често е съкращавано на '''Сердика'''. Нерядко името се пише и произнася '''Сардика'''.Понякога градът бива наричан Сердика, а областта около него – Сардика. Тази двойственост на Сардика/Сердика се среща в стари карти и след XVI век. И двете форми, Сердонполис и Улпия Сердика, се срещат на монети, сечени в града през римската епоха.
 
През Средновековието,Средец е бил главен град на една от областите на България,името Средец произлиза от думата "среда",тъй като през Средновековието се е намирал в централната част на българското царство,открити са много църкви и манастирски коплекс от Средновековието.По време на турското робство градът запада,но отново се възражда през Възраждането и след Освобождението.
 
<br />
 
[[Файл:Sredets seal 1878.jpg|мини|170px|ляво|Първият общински печат на Средец след Освобождението.]]
Line 30 ⟶ 34:
През XIV век градът започва да се споменава и като '''София''', от името на съборната<ref name=":5" /> църква „[[Света София (София)|Света София]]“, която, разположена на възвишение извън Източното входно крепостно съоръжение (Източната порта - разг.), по това време доминира градския силует.
 
Името София е регистрирано в приписката към Средечкото евангелие от 1329 г., в кореспонденцията на [[Дубровник|дубровнишки]] търговци около [[1350]] г., както и във Витошката грамота на цар [[Иван Шишман]] от края на века. В тези документи областта и жителите продължават да се наричат и Средечки,<ref>Във Витошката грамота: въ градѣ ц(а)рс(т)ва ми Софи, то ни да иматъ ωбласти с(вѧ)таа София, но кефалие (т.е. областен управител) срѣдешъское. В приписката от [[1329]] г.: писа сѧ сие ev(аг)г(ели)е въ с(вѧ)тѣи Софи, метрополи срѣдеч(ь)скои.</ref> а името Средец продължава да се използва до първите години след [[Освобождение на България|Освобождението]].Понякога са се използвали паралелно и двете имена "Средец" и "София",особено в края на 18 и началото на 19 век..
 
След 1878 г., с решение на градската управа, градът възстановява българското си име Средец, но малко след това, по настояване на Временното руско управление, е върнато името София. През [[1879]] г. се разгаря спор за името, като жителите на града създават комитет от известни личности, който се застъпва за възстановяване на историческото име Средец.