София: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Martina1324 (беседа | приноси) Редакция без резюме |
м Премахнати редакции на Martina1324 (б.), към версия на 77.85.8.44 Етикет: Отмяна |
||
Ред 18:
== Наименование ==
Най-ранното запазено в източниците наименование на днешния град София е '''Сердонполис''' (''Σερδών πόλις''),<ref>Напр. в надписите IGBulg IV, №№ 1902, 1917, 1919, 1982, 1989, 1992, 1993, 1999, 2000, 2002, 2005, 2009, 2012, 2024, 2033.</ref> гърцизирано име,
Император [[Траян]] официално дава на града своето родово име, наричайки го '''Улпия Сердика''' („сердийска Улпия“), като по-късно то често е съкращавано на '''Сердика'''. Нерядко името се пише и произнася '''Сардика'''.Понякога градът бива наричан Сердика, а областта около него – Сардика. Тази двойственост на Сардика/Сердика се среща в стари карти и след XVI век. И двете форми, Сердонполис и Улпия Сердика, се срещат на монети, сечени в града през римската епоха.
[[Файл:Sredets seal 1878.jpg|мини|170px|ляво|Първият общински печат на Средец след Освобождението.]]
След присъединяването на града към България
В старогръцки източници от този период се използва и името '''Триадица'''. Произходът му не е изяснен, като е възможно то да е неточна транскрипция на Средец (първата гласна в Средец е [[ят]] и името може да се произнася и като ''Срядец''). Възможно е също 'Триадица' да произлиза от названието 'Средица' (произнасяно в българската езикова среда като 'Стредица/Стреадица') с изпуснато начално 'С' (като резултат от езиковото развитие Сердика-Средика/Стредика-Средица/Стредица или, алтернативно, Сердика-Сердица-Средица/Стредица). Друга предлагана възможност, която се отхвърля от повечето съвременни автори, е наименованието да идва от [[Света Троица]] (''Αγία Τριάδα'') по името на неизвестна днес църква в града.
Line 34 ⟶ 30:
През XIV век градът започва да се споменава и като '''София''', от името на съборната<ref name=":5" /> църква „[[Света София (София)|Света София]]“, която, разположена на възвишение извън Източното входно крепостно съоръжение (Източната порта - разг.), по това време доминира градския силует.
Името София е регистрирано в приписката към Средечкото евангелие от 1329 г., в кореспонденцията на [[Дубровник|дубровнишки]] търговци около [[1350]] г., както и във Витошката грамота на цар [[Иван Шишман]] от края на века. В тези документи областта и жителите продължават да се наричат и Средечки,<ref>Във Витошката грамота: въ градѣ ц(а)рс(т)ва ми Софи, то ни да иматъ ωбласти с(вѧ)таа София, но кефалие (т.е. областен управител) срѣдешъское. В приписката от [[1329]] г.: писа сѧ сие ev(аг)г(ели)е въ с(вѧ)тѣи Софи, метрополи срѣдеч(ь)скои.</ref> а името Средец продължава да се използва до първите години след [[Освобождение на България|Освобождението]]
След 1878 г., с решение на градската управа, градът възстановява българското си име Средец, но малко след това, по настояване на Временното руско управление, е върнато името София. През [[1879]] г. се разгаря спор за името, като жителите на града създават комитет от известни личности, който се застъпва за възстановяване на историческото име Средец.
|