Иван Найденов (публицист): Разлика между версии

Роден е в Казанлък. Учи в родния си град и във [[Велика народна школа|Великата народна школа]] в [[Куручешме]] (Цариград). За кратко учителства в Казанлък, където е един от основателите на читалището, и в [[Цариград]]. Участва в църковната борба и през 1877 г. е заточен в [[Мала Азия]] заедно с екзарх [[Антим I]]. Редактор на вестник „[[Право (1869 - 1873)|Право]]“ (1870&nbsp;– 1873) и „[[Напредък (1874 – 1877)|Напредък]]“ (1874&nbsp;– 1877), участва в редактирането на списание „[[Читалище (списание)|Читалище]]“, капукехая в [[Българската екзархия|Българска екзархия]] (1878). Околийски и окръжен управител на [[Карлово]] (1879) и [[Пазарджик]](1880&nbsp;– 1886). Екзархийски надзирател на българските училища в Одринско (1888&nbsp;– 1886). От 1892 г. живее в [[Пловдив]], където е училищен настоятел и помощник кмет. Дописен (1881) и редовен член на [[Българско книжовно дружество]]. Освен в редактираните от него периодични издания сътрудничи на вестниците „Турция“ и „[[Македония (1866 - 1872)|Македония]]“. Съставя „Францушко-български разговорник“ (1858), „Кратка числителница“ (1869). Непубликувани остават преводите му на „[[История на българите]]“ от [[Константин Иречек]] и „[[За духа на законите]]“ от [[Монтескьо]].<ref>{{cite book |title= Иван Найденов. – В: Радетели за просвета и книжнина |last= Аретов |first=Николай |authorlink= |coauthors= |year= 1986|publisher=Народна просвета |location=София |isbn= |pages=305 – 313 |url= |accessdate= |quote= }}</ref>

* Аретов, Н. Иван Найденов: За право и напредък. Мемоари. Писма. Първо издание. София: Кралица Маб, 2019 ISBN 978-954-533-178-7.