|
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 8 души от Калайджидере са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 849.</ref>
През ВойскитеМеждусъюзническата на Османската империя, предвождани от Енвер бей и Вилхелм Леополд фон дер Голц, нарушават Лондонския мирен договор и извършват светкавичен геноцид над българското население . При новото си настъпление турските войски насочили ядно погледа си към Пловдив, извършили големи жестокости над българското население от Беломорието. Озверени и озлобени, те обезлюдили села, опожарили къщи, избивали дори и деца. Но най-големият си яд те излели над привилегированото от турската власт село Каледжидере —война цялото село, без остатък, билое опожарено. Заварените от турскияосмански башибозуквойски, 15 старци билиса избити, а 105-годишният Георги Грънчаря и внукът му Георги Караджов били живи набити на кол и след това изгорени. Този тъжен епизод в историята на селото, колкото и парадоксално да звучи, е същевременно и гордост за него, защото ако не беше отрядътОтрядът на Вълчо Георгиев, който улесниулеснява бягството на населението му, не би останал жив нито един каледжидеренец. Каледжидеренци се изтеглилиизтеглят в България и се настанилинастаняват в хасковските села, а Вълчо Георгиев — в с.село Ябълково. След сключването на Букурещкия (28 юни 1913 Г.) и Цариградския (16мирен септември 1913 г.) мирни договоридоговор, при толкова тежки и материални жертви, България получи само Западна Тракия. Тамошнитеостава бежанцив се завърнаха по домовете си. Завърнаха сеБългария и жителите на Каледжидере, но никойбежанците от тяхКалайджидере не намери своя дом. Това ги принуди да си търсят новосе убежищезавръщат. Едни се установихаустановяват в Шапчи, други в Ешакьой, Кайбикьой, Бекиркьой, Евренкьой, а някои в гр. Гюмюрджина. (3,4,)
== Личности ==
|
