Уикипедия

Каледжидере: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Мико премести страница „Калайджидере“ като „Каледжидере“
Редакция без резюме
Ред 20:
| пощенски-код =
| телефонен-код =
}}
}}'''Каледжидере''', '''Калайджидере''' или '''Каладжидере''' ({{lang|el|Κασσιτερά}}, ''Каситера'', {{lang|tr|Kalaycidere}}, ''Калайджидере'') e село в [[Гърция]], дем [[Марония-Шапчи]], [[Гюмюрджина|Гюмюрджинско]] в [[Беломорска Тракия]].
 
== История ==
От 400 български къщи в началото на ХХ ввек.<ref>Анастасъ Разбойниковъ, Обезбългаряването на Западна Тракия 1919 – 1924, София 1940</ref> при гръцкото управление понастоящем е западнало и тук живеят само 30 души<ref>Гърция, Преброяване 2001 г.</ref>.<br />
 
Според статистиката на професор [[Любомир Милетич]] в [[1912]] година в селото живеят 350 български [[Българска екзархия|екзархийски]] семейства.<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/lm_tr/lm_tr_pril_1.htm Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскит{{Уникод|ѣ}} българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукит{{Уникод|ѣ}}, София, Държавна Печатница, 1918, стр.294.]</ref>
 
Най-подробна информация за селото има в книгата [http://www.promacedonia.org/giliev/gz/index.htm Каледжидере]<ref>'''Георги Стойчев Згрипаров, Каледжидере. Историко-географско, демографско, стопанско и културно изследване,''' Издателство на Отечествения Фронт, София — 1969, Съюз на Тракийските Културно-Просветни Д-ва
 
Тракийски Научен Институт .[http://www.promacedonia.org/giliev/gz/index.htm]</ref>
 
Забележителен е [[манастир]]ът „Свети Димитър“. Възрожденският храм започва да се строи в [[1856]] г. и окончателно е завършен в [[1858]] г. Днес кирилските надписи са напълно заличени.<ref>[http://tourbina.ru/guide/111935/photo/44111/ Фотогалерия на възрожденския храм „Свети Димитър“]</ref>
Line 72 ⟶ 69:
|}
 
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 8 души от КалайджидереКаледжидере са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 849.</ref>
 
През Междусъюзническата война цялото село е опожарено от османски войски, 15 старци са избити, а 105-годишният Георги Грънчаря и внукът му Георги Караджов били живи набити на кол и след това изгорени. Отрядът на Вълчо Георгиев улеснява бягството на населението. Каледжидеренци се изтеглят в България и се настаняват в хасковските села, а Вълчо Георгиев — в село Ябълково. След сключването на Букурещкия и Цариградския мирен договор, Западна Тракия остава в България и бежанците от КалайджидереКаледжидере се завръщат. Едни се установяват в Шапчи, други в Ешакьой, Кайбикьой, Бекиркьой, Евренкьой, а някои в Гюмюрджина.
 
== Личности ==
; Родени в КалайджидереКаледжидере
* {{флагче|България}} Хаджи Вълчо Стоянов – Пирин, член на ВТРО и на Кърджалийския окръжен революционен комитет към 1931 година<ref>Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр. 78.</ref>
* {{флагче|България}} [[Вълчо Хаджиев]] виден български революционер от ВМОРО
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Каледжидере“.