Луис Бунюел: Разлика между версии

Роден през 1900 година в заможно испанско семейство, той учи в [[Мадридски университет|Мадридския университет]], където става близък приятел със своите връстници [[Федерико Гарсия Лорка]] и [[Салвадор Дали]]. В [[Период между световните войни|Междувоенния период]] е активен участник в кръга на [[Сюрреализъм|сюрреалистите]] в [[Париж]] и прави първите си авангардистки филми. Заради подкрепата си за републиканците в [[Гражданска война в Испания|Испанската гражданска война]] живее дълги години в чужбина - първо в [[Съединени американски щати|Съединените щати]], а след това в [[Мексико]], където подновява работата си в киното. От 501950-те години се налага на международната сцена като един от водещите кинорежисьори в света, продължавайки да работи почти до смъртта си през 1983 година.

Творчеството на Луис Бунюел се развива на два континента и три езика и обхваща широк кръг от жанрове, сред които [[експериментален филм]], [[Документален филм|документалистика]], [[мелодрама]], [[Сатиричен филм|сатира]], [[мюзикъл]], [[Еротичен филм|еротика]], [[комедия (филм)|комедия]], [[Романтичен филм|романтичен]] и [[фантастичен филм]], [[исторически филм|историческа драма]], [[криминален филм|криминален]] и [[приключенски филм]] и [[уестърн]]. Въпреки тази голяма разнопосочност, по думите на режисьора [[Джон Хюстън]], филмите на Бунюел, независимо от жанра си, са толкова специфични, че веднага се разпознават,{{hrf|Sinyard|2010|73}} а според [[Ингмар Бергман]] „Бунюел почти винаги правеше Бунюеловски филми“.{{hrf|Berganorama|2009}}

Обявен от Салвадор Дали за целенасочена атака срещу католицизма, „Златният век“ предизвиква скандал, по-голям от този с „Андалуското куче“.{{hrf|Fanés|2007|171}} Една от първите прожекции е нападната от членове на крайнодесните [[Лига на патриотите]] и Антиеврейска младежка група, които заливат екрана с мастило и вандализират съседната художествена галерия, унищожавайки ценни сюрреалистични картини.{{hrf|Kyrou|1963|30}}{{hrf|Scheib|2012}} Филмът е забранен от парижката полиция „в името на обществения ред“.{{hrf|Instituto Cervantes|2001|62}} Дьо Ноай са заплашени с отлъчване от Църквата заради светотатствената финална сцена на филма, свързваща визуално [[Иисус Христос]] с текстовете на [[Донасиен Алфонс Франсоа дьо Сад]], и през 1934 година решават да изтеглят от обращение всички копия – филмът не е показван отново до 1979 година, след тяхната смърт,{{hrf|Laufer|2012}} с изключение на едно копие, нелегално пренесено в [[Англия]] и използвано за частни прожекции.{{hrf|Lim|2006|7}} Скандалът със „Златния век“ е толкова голям, че премиерата на друг филм, финансиран от Дьо Ноай – „[[Кръвта на поета]]“ на [[Жан Кокто]], е отложена с две години,{{hrf|Burke|2005|114}} а Шарл дьо Ноай е принуден да напусне Парижкия жокей клуб.{{hrf|Teitelbaum|2010|102}}

От друга страна, в резултат на скандала, Бунюел и водещата актриса на филма [[Лия Лис]] предизвикват интереса на „[[Метро-Голдуин-Майер]]“ и пътуват до [[Холивуд]] на разноски на студиото.{{hrf|Durgnat|1968|}} В Холивуд Бунюел се среща с пребиваващи там известни европейци – [[Сергей Айзенщайн]], [[Йозеф фон Щернберг]], [[Жак Федер]], [[Чарли Чаплин]], [[Бертолт Брехт]].{{hrf|brain-juice.com|2012}} Той получава стипендия за усвояване на технически умения в областта на киното, но след като е изгонен от снимачната площадка на [[Грета Гарбо]], която не обича присъствието на външни лица, прекарва повечето си време у дома.{{hrf|Walters|2006|65}}{{hrf|Doniol-Valcroze|1954|44 – 48}} Единственият му траен принос за студиото е участието като статист в ''„La Fruta Amarga“'', испаноезичен римейк на филма „[[Мин и Бил]]“.{{hrf|Jarvinen|2012|58}} След няколкомесечен престой му е възложено да работи върху испанския акцент на [[Лили Дамита]], но той отказва и малко по-късно заминава за Испания.{{hrf|Bazin|1991|18}}{{hrf|Durgnat|1968|}}

Началото на 301930-те години в Испания е период на политическа и социална нестабилност.{{hrf|Blinkhorn|1988|3 – 31}} След установяването на републиканско управление, анархисти и радикални социалисти нападат и опожаряват седалището на монархистите в Мадрид и десетки църкви в столицата и други градове в страната.{{hrf|Payne|1976|630}} Бунюел е силно ангажиран с политическите вълнения в страната през този период.{{hrf|Rucar de Buñuel|1990|58}} През 1931 година той се присъединява към [[Комунистическа партия на Испания|Комунистическата партия на Испания]],{{hrf|Gubern|2012|85 – 114}} макар че по-късно самият той отрича да е бил комунист.{{hrf|Aub|1985|72}}

По времето, когато Луис Бунюел пристига в страната, [[мексиканско кино|мексиканското кино]] достига кулминацията на своя [[Златен век на мексиканското кино|Златен век]].{{hrf|Fein|1994|103 – 135}} През 1947 година киноиндустрията в Мексико е значим стопански сектор с 32 хиляди заети, 72 продуценти, четири активни студиа и около 1500 киносалона в страната, от които 200 в столицата.{{hrf|Huer|1964|48 – 69}} За своя първи проект Бунюел и Дансихерс избират „[[Голямото казино]]“ (''„Gran Casino“'', 1947), който изглежда сигурен успех – исторически [[мюзикъл]], в който действието се развива в [[Тампико]] по време на нефтения бум, с участието на две от големите латиноамерикански знаменитости – аржентинската актриса и певица [[Либертад Ламарке]] и мексиканския певец и звезда на ''[[чаро]]'' жанра [[Хорхе Негрете]].{{hrf|Mira Nouselles|2010|64}}