Уикипедия

Кочо Лютата: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Етикети: добавен етикет nowiki в статията Визуален редактор
Ред 14:
== Биография ==
[[Файл:Kocho Lyutata Doncho Zlatkov 1895.JPG|ляво|мини|Четата на Кочо Лютата, [[Дончо Златков]] и [[Кочо Муструка]] (4-6 поред отзад) в 1895 година.]]
Кочо Георгиев Лютов е роден 1836 г. в мелнишкото село [[Левуново]]. РаботиСъс катосъпругата овчар.си ИмаКатерина, имат син Павел убит на 18 г. от турцитеНикола и дъщеря МарияМарийка. След убийство на турчин е затворен в затвор в [[Солун]]. Успява да избяга, става хайдутин в четата на дядо [[Ильо войвода]] и с нея участва в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]]. Събира собствена харамийска чета и действа в защита на населението в Сярско, Неврокопско и Мелнишко.
 
С четата си от 12души участва в [[Кресненско-Разложко въстание|Кресненско-Разложкото въстание]]. На 5 октомври 1878 г., заедно с четите на [[Стоян Карастоилов]]/Стоян Воевода/от Неврокопско, Стойо Торопинков, [[Тодор Паласкаря]] и [[Коста Кукето]](общо около 400 бойци), атакува турския гарнизон, превзема [[Кресненско ханче|Кресненските ханчета]] и дава начало на Кресненско-Разложкото въстание. След което участва в освобождаването на селата [[Влахи]], [[Ощава]], [[Ново село (Пирин)|Ново село]], Морска, [[Будилци|, Будилци]], [[Сливница]], [[Брезник]].
Ред 22:
Хайдушките му години са възпети в песни и до днес се пеят в Македонско, но Лютата остава в историята като най-стария хайдути водил военни действия. При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 75-годишният Кочо Лютов се записва доброволец и е най-възрастният боец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]]. Служи в доброволческа чета №42 на [[Дончо Златков]] заедно с още 91 четници.<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912–1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 410.</ref>
 
ЗагиваУмира послед времекратко наболедуване сражениепрез в [[Дупница]]нощта на 1011.06.19181918г. г в гр Дупница.<ref>Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 104.</ref>Погребан е на 12.06.1918г в 5часа след пладне при черквата ,,Свети Никола<nowiki>''</nowiki>. Един от неговите прапраправнуци днес е [[Емил Емилов|актьорът Емил Емилов]].
 
Кочо Лютата е възпят във фолклора.<ref>Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 522 (Статия ''Кочо Лютов'').</ref><ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 84 – 85.</ref><ref>[http://www.mni.bg/2018/04/melnik-putni-belezhki.html www.mni.bg]</ref>
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Кочо_Лютата“.