Уикипедия

Разлог: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
кор.
Ред 21:
== География ==
[[Файл:Razlog Kapustin ifb.jpg|мини|ляво|250п|Изглед към града]]
Разлог е разположен в центъра на Разложката котловина, между три планини – [[Рила]], [[Пирин]] и [[Родопите]]. На юг е град [[Банско]], на югоизток – [[Добринище]], а на североизток [[Белица]] и [[Якоруда]].
 
Разложката котловина е оградена от южните дялове на Рила и северните склонове на Пирин, а източна граница е р. Места. Тя е висока междупланинска котловина с средна надморска височина над 800 м. В тектонско отношение котловината представлява грабен, отделен от планините с големи разседни зони.
Ред 28:
 
=== Климат ===
Разлог се намира в континентално-средиземноморската климатична област. Характерна особеност на климата е значително по-меката и по-богатата на валежи зима в сравнение с европейско-континенталната област. Градът попада в климатичния район на долината на р. Места и има зимата е относително по-студена и лятото по-хладно.
 
Средната годишна температура на въздуха е 9 °С, най-студеният месец е Януариянуари (-1,9 °С), иа най-топлият Юли– юли (18,9 °С).{{Климатична таблица
|Заглавие=Климатични данни за град Разлог
|Източник=<ref name="stringmeteo1">[http://www.stringmeteo.com/synop/bg_climate.php www.stringmeteo.com]</ref>
Ред 66:
[[Файл:Mehomia-Ustav.jpg|мини|ляво|Устав на [[Мехомийска българска община|Мехомийската българска община]]]]
 
На 7 километраkm от днешния град, в местността „Бетоловото“, са открити останки от [[църква (сграда)|църква]] от V век. Следи от друга раннохристиянска църква от V-VI век се намират в местността „Катарино“, като в близост до нея има и останки от по-ранно езическо светилище.<ref name="димитров">{{cite book | last = Димитров | first = Димитър | year = 2013 | title = Християнските храмове по българските земи I-IX век | publisher = Фондация „Покров Богородичен“ | location = София | isbn = 978-954-2972-17-4 | pages = 176}}</ref>
 
За първи път името ''Разлог'' се споменава в писмените извори през 1019 година в дарствена грамота на [[византийски император|византийския император]] [[Василий II Българоубиец]], като част от [[Велбъждска епископия|Велбъждката епископия]].<ref>[http://promacedonia.org/is/is_2_1.html#hrisovul_1 Иван Снегаров. История на Охридската ариепископия, том 1, София, 1924, стр.56]</ref>
Ред 74:
В XIX век Мехомия е смесено [[християни|християнско]]-[[мюсюлмани|мюсюлманско]] селище в [[Гоце Делчев (град)|Неврокопска]] [[каза]] на [[Османска империя|Османската империя]].
 
През [[Българско възраждане|Възраждането]] в селището функционира [[метох]] на [[Рилски манастир|Рилския манастир]]. [[Таксидиот]]и тук са Харалампи и Йоасаф. Поклонници от Мехомия, почти всяка година даряват манастира с парични суми. Само през 1837 година от тях постъпват 9853 [[грош]]а милостиня. От Мехомия манастирът се снабдява със стафиди, риба и други.<ref>Камбурова-Радкова, Румяна. Рилският манастир през Възраждането. София, 1972, стр. 95.</ref>
 
В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, ''Мехомия'' (''Méhomia'') е посочено като селище с 405 домакинства, 650 жители [[българи]] и 450 жители [[помаци]].<ref>{{cite book
Ред 89:
В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише за града:
 
{{цитат|Мехомия, паланка на СЗ от [[Гоце Делчев (град)|Неврокоп]] 10 часа. Разположена на всичкото Разложко равнище, по двата бряга на река, приток на [[Места]]. Здания бележити няма; къщите са повечето дървени и двуетажни. По изгледа и местоположението си Мехомия отстъпя на [[Банско]]. Земя песъчлива, която най-много изкарва ръж и царевица. Има всякакви занятчиизанаятчии; в неделя става пазар, главен за цял Разлог и доста многолюден. Църква българска и едноетажно старо училище с 3 учителя и 180 ученика. 700 къщи, повече български и по-малко помашки.<ref>[https://www.strumski.com/books/Georgi_Strezov_za_Iztochna_Makedonia.pdf Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 13.]</ref>}}
 
Към края на XIX Мехомия е вече център на отделна каза в рамките на [[Сер]]ския [[санджак (административна единица)|санджак]]. Съгласно статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към [[1900]] година е смесено българо-християнско и [[българо-мохамедани|българо-мохамеданско]] селище. В него живеят 3200 българи-християни, 1460 [[българи]]-[[мохамедани]], 80 [[турци]], 30 [[власи]] и 200 [[цигани]].<ref>{{cite book
Ред 175:
В края на ХІХ и началото на ХХ век се подема инициативата за построяване на нова църква в град Мехомия. Дори през 1911 г. в още неосвободения от турско господство град се започва строителството на църква „Св. св. Кирил и Методий“, но строежът остава само в основите. Отново започва това начинание през 1924 г., но вече на друго място по политически и градоустройствени причини. Храмът е издигнат и осветен през 1939 г. от митрополит [[Борис Неврокопски]]. Сменено е името на новата църква на „Свето Благовещение Богородично“, според местно предание – по настояването на заможен разложанин на име дядо Благо. Цялостното ѝ изографисване приключва едва в края на 90-те години. Църквата е построена по образец на варненската катедрала „[[Успение Богородично (Варна)|Успение Богородично]]“ и е един от най-представителните храмове в Пиринския край.
 
На около 3 километраkm южно от Разлог се намира средновековната църква „[[Света Троица (Разлог)|Света Троица]]“.
 
В града съществува [[Конгрешанство|конгрешанска]] църковна община, част от [[Съюз на евангелските съборни църкви|Съюза на евангелските съборни църкви]].<ref>[http://www.sesc-bg.org/curkvi/razlog www.sesc-bg.org]</ref>
Ред 193:
 
== Редовни събития ==
Едно от събитията, с които Разлог е известен, е новогодишният си карнавал. В него участва целият град със свои представители от всяка [[махала]]. Участниците със своето поведение и костюми иронизират известни български личности. Карнавалът представлява своеобразно състезание и в неговия край има символично награждаване за най-остроумни смешки и костюми.
 
Шествието обикаля целия град и постоянно се вие дълго хоро. На карнавала могат да бъдат видени характерните за района [[кукери]] или ''чауши''. Костюмът на чаушите се подготвя много дълго време и е изработен от кози кожи, на лицето се поставя страшна маска и висока около 1 m конусовидна шапка, на кръста се поставят тежки звънци. През целия месец декември и на самия карнавал на 1 януари те ритуално обикалят из града за здраве и прогонване на злите сили.
Ред 207:
 
== Кухня ==
Едно от типично разложките ястия е [[капама]] (много готвена покрай новогодишните празници) със свинско, телешко, пилешко, суджук, кисело зеле, ориз, червено вино, различни подправки. Друго местно ястие е шуплата – тестено ястие със сирене, наподобяващо [[катма]].
 
== Спорт ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Разлог“.