Българските земи под османско владичество: Разлика между версии

След средата на XV век българите стават поданици на султана. Те са членове на раята, към която принадлежи [[рум миллет]]ът, с което са означавани всички християнски поданици. Българите притежават право на собственост върху къщата си и дворното си място, но не и върху бащинията си: земите, които те обработват. Тя се води собственост на държавата, сиреч на султана. Върху бащинията се упражняват право на ползване и право на унаследяване, но не и право на разпореждане със земята (например, не може да се даде като залог при заем), сиреч отсъства пълно право на собственост. За бащинията се издава документ, наречен ''тапия''.

 

{{Основна|Българските земи през XV и XVI век}}

Краят на XV век и началото на XVI век отбелязват възстановяване на стопанския живот по българските земи, развитие на занаятите във връзка с нуждите на големите градски средища, в които се средоточват значителни военни, редоподдържащи и управленски сили. Това минава под знака на отрицателната тенденция за намаляване на християнското население и увеличаване броя на мюсюлманското.<ref>Стоянов, Иван. ''История на българското Възраждане''. Издателство „Велико Търново“, 1999.</ref>