Уикипедия

Манфред Айген: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
По-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Нова страница: „{{Личност | име = Манфред Айген | име-оригинал = Manfred Eigen | категория = химик | опи...“
 
м →‎Биография: replaced: Орез → През редактирано с AWB
Ред 48:
През 1953 г. Айген започва работа в [[Институти Макс Планк|института Макс Планк]] към физикохимичния отдел в Гьотинген, ставайки негов директор през 1964 г. и съединявайки го със спектроскопския отдел, създавайки отдел по биофизическа химия. Назначен е за почетен професор в [[Брауншвайгски технически университет|Брауншвайгския технически университет]]. От 1982 до 1993 г. Айген е президент на Германската национална фондация за заслуги. Член е на борда на спонсорите на организацията „Бюлетин на атомните учени“.<ref>{{cite journal|pmid=3300804|publication-date=9 May 1987|date=1987|title=List of publications by Manfred Eigen|volume=26|issue=2 – 3|journal=Biophys. Chem.|pages=103 – 8|doi=10.1016/0301–4622(87)80014-5}}</ref><ref>{{cite journal|pmid=3300803|publication-date=9 May 1987|year=1987|title=Curriculum vitae of Manfred Eigen|volume=26|issue=2 – 3|journal=Biophys. Chem.|pages=102|doi=10.1016/0301-4622(87)80013-3}}</ref>
 
ОрезПрез 1967 г. Айген е награден с Нобелова награда за химия заедно с [[Роналд Нориш]] и [[Джордж Портър]].<ref>{{cite journal|last1=Dainton|first1=F.|last2=Thrush|first2=B. A.|title=Ronald George Wreyford Norrish. 9 November 1897 – 7 June 1978|journal=Biographical Memoirs of Fellows of the Royal Society|volume=27|year=1981|pages=379–424|issn=0080–4606|doi=10.1098/rsbm.1981.0016}}</ref><ref>{{cite journal|last1=Fleming|first1=G. R.|last2=Phillips|first2=D.|title=George Porter KT OM, Lord Porter of Luddenham. 6 December 1920 – 31 August 2002: Elected F.R.S. 1960|journal=Biographical Memoirs of Fellows of the Royal Society|volume=50|year=2004|pages=257 – 283|issn=0080-4606|doi=10.1098/rsbm.2004.0017}}</ref> Те са отличени за работата им по изключително бързите химични реакции, индуцирани в отговор на много бързи енергийни импулси.
 
Името на Айген се свързва и с теорията за квазивидовете, критичната скорост на мутация, парадокса на Айген и химичния [[хиперцикъл (химия)|хиперцикъл]], цикличното свързване на реакционните цикли като обяснение за [[самоорганизация]]та на [[Произход на живота|пребиотичните системи]], който описва с Петер Шустер през 1977 г.<ref>Eigen & Schuster (1977) [http://jaguar.biologie.hu-berlin.de/~wolfram/pages/seminar_theoretische_biologie_2007/literatur/schaber/Eigen1977Naturwissenschaften64.pdf The Hypercycle. A Principle of Natural Self-Organisation. Part A: Emergence of the Hypercycle]. Naturwissenschaften Vol. 64, с. 541 – 565.</ref><ref>Eigen & Schuster (1978) [http://jaguar.biologie.hu-berlin.de/~wolfram/pages/seminar_theoretische_biologie_2007/literatur/schaber/Eigen1978Naturwissenschaften65a.pdf The Hypercycle. A Principle of Natural Self-Organisation. Part B: The Abstract Hypercycle]. Naturwissenschaften Vol. 65, с. 7 – 41.</ref><ref>Eigen & Schuster (1978) [http://jaguar.biologie.hu-berlin.de/~wolfram/pages/seminar_theoretische_biologie_2007/literatur/schaber/Eigen1978Naturwissenschaften65b.pdf The Hypercycle. A Principle of Natural Self-Organisation. Part C: The Realistic Hypercycle]. Naturwissenschaften Vol. 65, с. 341 – 369.</ref><ref>Manfred Eigen and Peter Schuster ''The Hypercycle: A principle of natural self-organization'', 1979, Springer ISBN 0-387-09293-5</ref>
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Манфред_Айген“.