Бяло море (Русия): Разлика между версии

Бяло море е разположено между континенталния бряг на [[Европейска Русия]] на изток и юг, [[Карелски провлак|Карелския провлак]] на запад и [[Колски полуостров|Колския полуостров]] на север. На североизток чрез протока Гърло, северната част на който носи името Воронка се съединява с [[Баренцово море]], като границата между двете морета се прекарва между носовете Канин Нос на изток и Свети Нос на запад. В тези си граници площтта на Бяло море е около 90 хил.km² и административно се поделя между [[Архангелска област|Архангелска]] и [[Мурманска област]] и [[Република Карелия]]. Обем около 6 хил.km³. Средна дълбочина 67 m, максимална – 330 m (в североизточната част на [[Кандалакшки залив]]).<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article107048.html «Большая Советская Энциклопедия» – Белое море, т. 3, стр. 121- – 122]</ref>

Солеността на водата на Бяло море намалява от североизток на югозапад. В протока Воронка е 34- – 34,5‰, в протока Гърло – 30,5‰, в централните части 24- – 26‰, а в районите където се вливат големи реки ощи по-малка. Водите в дълбочина под 100 m се отличават с постянна температура (-1,4&nbsp;°C) и соленост (30‰).<ref name="bse"/>

Първите хидрографски сведения за морето се отнясат към средата на ХVІ в. Обстоятелствени дейности по хидрографското изследване на морето са били изпълнени през 1827- – 32 г. от руския хидрограф [[Михаил Рейнеке]], който съставя и издава „''Атлас Белого моря''“ и прави първото му хидрографско описание. Регулярни метеорологични наблюдения започват от 1840 г., а от началото на ХХ в. – и постоянни хидроложки наблюдения. През 2-та половина на ХІХ в. са организирани и проведени няколко експедиции, по време на които се водят дълбоководни и биоложки наблюдения. От 1891 до 1902 г.под ръководството на руския учен [[Никалй Книпович|Николай Михайлович Книпович]] за първи път са извършени комплексни изследвания на морето и е осъществена пълна и подробна хидрографска снимка. След 1920-те години получават развитие комплексните изследвания на природата на Бяло море от специализирани експедиции, хидрометеорологични станции, обсерватории и научни институти.<ref name="bse"/>