Разлика между версии на „Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг“

Допълних биографията и периодизирах академичната му дейност по периоди и творби.
(Допълних биографията и периодизирах академичната му дейност по периоди и творби.)
 
== Биография ==
Роден е на [[27 януари]] [[1775]] г. в [[Леонберг]], [[Германия]]. От [[1790]] до [[1795]] г. следва философия, филология и теология в [[Тюбингенски университет|Тюбингенския университет]], където е състудент с [[Хегел]] и [[Хьолдерлин]]. Забележителен е фактът, че получава позволение да бъде приет в университета едва на 15 годишна възраст, въпреки че няма навършените нужни 20 години, за да постъпи.След две години обучение, през октомври [[1798]] г. на 23-годишна възраст, Шелинг бил призован към университета в Йена като изключителен (т.е. неплатен) професор по философия. Шелинг бил в близък контакт с Йохан Волфганг фон Гьоте, който оценява поетичното качество на натурфилософията, четейки Von der Weltseele. Като министър-председател на херцогство Сакс-Ваймар Гьоте поканил Шелинг в Йена. От друга страна, Шелинг не бил съпричастен към етичния идеализъм, присъщ за работата на Фридрих Шилер, другият стълб на Ваймарския класицизъм. По-късно, в Шорлинг (Vorlesung über die Philosophie der Kunst) (Лекция за философията на изкуството, 1802/03), разглежда теорията на Шилер за възвишеното.
 
Свързва го близко приятелство с [[Гьоте]], [[Новалис]], [[Фихте]], [[Шилер]], [[Шлайермахер]] и братя [[Шлегел]]. През [[1800]] г. издава най-популярното си съчинение ''"Система на трансценденталия идеализъм"''. Заедно с [[Хегел]] издават ''"Критическо списание за философия"'' (1802-1803). След Йена Шелинг е професор по философия във [[Вюрцбург]] (1803-1806). След това се мести да живее в Мюнхен, където е назначен за ръководител на философската катедра и главен секретар на баварската Академия за изящни изкуства.
През [[1798]] г. става професор по философия в [[Йена (град)|Йенския]] университет. <ref name="История на Мюнхен 120-121">{{cite book |title= История на Мюнхен |last=Блед |first=Жан-Пол |authorlink=Жан-Пол Блед |year=2013 |publisher=Рива |location=София |isbn=9789543204236 |pages=120-121}}</ref>
 
Работи там до 1820 г. и от 1827-1841 г. Работи в университета в [[Ерланген]] (1820-1826), а от [[1841]] г. по покана на крал [[Фридрих Вилхелм IV]] става професор в [[Берлински университет|Берлинския университет]]. Сред слушателите на неговите лекции са [[Сьорен Киркегор]], [[Фридрих Енгелс]], [[Михаил Бакунин]], [[Фердинанд Ласал]], [[Якоб Буркхарт]], [[Йохан Дройзен]], [[Лоренц Окен]], [[Петър Берон (просветител)|Петър Берон]] и др. Умира на [[20 август]] [[1854]] г. в [[Бад Рагац]], [[Швейцария]].
Свързва го близко приятелство с [[Гьоте]], [[Новалис]], [[Фихте]], [[Шилер]], [[Шлайермахер]] и братя [[Шлегел]]. През [[1800]] г. издава най-популярното си съчинение ''"Система на трансценденталия идеализъм"''. Заедно с [[Хегел]] издават ''"Критическо списание за философия"'' (1802-1803). След Йена Шелинг е професор по философия във [[Вюрцбург]] (1803-1806).
 
=== Мюнхенския период ===
През 1806 г. Шелинг става ръководител на катедрата по философия в [[Лудвиг Максимилиан университет|Университет „Лудвиг Максимилиан“]] в [[Мюнхен]], както и главен секретар на баварската Академия за изящни изкуства. Същевременно приема католицизма. <ref name="История на Мюнхен 120-121">{{cite book|last=Блед|first=Жан-Пол|authorlink=Жан-Пол Блед|title=История на Мюнхен|year=2013|publisher=Рива|location=София|isbn=9789543204236|pages=120-121}}</ref>
 
Работи там до 1820 г. и от 1827-1841 г.
Работи там до 1820 г. и от 1827-1841 г. Работи в университета в [[Ерланген]] (1820-1826), а от [[1841]] г. по покана на крал [[Фридрих Вилхелм IV]] става професор в [[Берлински университет|Берлинския университет]]. Сред слушателите на неговите лекции са [[Сьорен Киркегор]], [[Фридрих Енгелс]], [[Михаил Бакунин]], [[Фердинанд Ласал]], [[Якоб Буркхарт]], [[Йохан Дройзен]], [[Лоренц Окен]], [[Петър Берон (просветител)|Петър Берон]] и др. Умира на [[20 август]] [[1854]] г. в [[Бад Рагац]], [[Швейцария]].
 
По време на продължителния престой в Мюнхен (1806–1841) литературната дейност на Шелинг постепенно се възпира. Възможно е причината за това да е именно силата и влиянието на хегеловата система, които ограничават Шелинг, тъй като едва през 1834 г., след смъртта на Хегел, в предговора към превод на Хюбърт Бекерс от Виктор Кузен, той прави публично изказване за антагонизма, в който се придържа към хегелианството, и на собственото си по-ранно схващане за философията. Антагонизмът не е нещо ново; Лекциите в Ерланген относно историята на философията от 1822 г. изразяват същото по сходен начин, а Шелинг вече е започнал разглеждането на митологията и религията, които според него представляват истинските положителни допълнения към негативната логическа или спекулативна философия.
 
Без да напуска официалната си позиция в Мюнхен, той изнеся лекции за кратко в Щутгарт (Stuttgarter Privatvorlesungen [частни лекции в Щутгарт], 1810) и седем години в Университета в Ерланген (1820-1827). През 1809 г. жена му Каролин умира, точно преди да публикува ''Freiheitschrift -'' последната книга, която успява да публикува преживе. Три години по-късно Шелинг се жени за една от най-близките приятелки на жена си - Полин Готер, в която намерил верен спътник и утеха.
 
=== Берлински период ===
Общественото внимание е силно привлечено от тези неясни намеци за нова система, която обещава нещо по-позитивно, особено в отношението към религията, отколкото очевидните резултати от учението на Хегел. Появата на критики от личности като Дейвид Фридрих Щраус, Лудвиг Фойербах и Бруно Бауер и очевидното разединение в самата хегелианска школа изразяват нарастващото отчуждение от доминиращата тогава философия. В Берлин, щаб-квартирата на хегеляните, това се изразява в опити да се получи официално от Шелинг въвеждането на новата система, която той има разработена. Осъществяването на желанието се случило чак през 1841 г., когато назначаването на Шелинг за пруски личен съветник и член на Берлинската академия, му дава право, което също е и изискано от него, да изнася лекции в университета. През 1845 г. преустановява предоставянето на всякакви публични курсове.
 
= Академична дейност =
Може би както никой друг философ, Шелинг започва да публикува значителни произведения още в юношеските си години и бързо се налага на вниманието на съвременниците си. Към най-ранните му творби, написани под силното влияние на Фихте, спадат „За възможността на една форма на философията изобщо“ („Über die Möglichkeit einer Form der Philosophie überhaupt“, 1794), „За„аза“ като принцип на философията“ („Vom Ich als Prinzip der Philosophie“, ' 1795), „Философски писма за догматизма и критицизма“ („Philosophische Briefe über Dogmatismus und Kritizismus“, 1796) и др. Като разчупва рамките на субективния идеализъм на Фихте, Шелинг развива своя натурфилософия в „Идеи за една философия на природата“ („Ideen zu einer Philosophie der Natur“, 1797), „За световната душа“ („Über die Weltseele“, 1798), „Първи проект за една система на натурфилософията“ („Erster Entwurf eines Systems der Natuiphilosophie“, 1799) и др. Своеобразен синтез, взаимопроннкване на фихтеанството и натурфилософията, е „Система на трансценденталния идеализъм“ („System des transzendentalen Idealismus“, 1800). C „Изложение на моята философска система“ („Darstellung meines Systems der Philosophie“, 1801) Шелинг навлиза истински в своята философия на тъждеството, разработена също в „Бруно, или за божествения и естествения принцип на нещата“ („Bruno oder über göttliche und natürliche Prinzip der Dinge“, 1802), „Лекции за метода на академичното обучение“ („Vorlesungen über die Methode des akademischen Studiums“, 1803), в издаването на Шелинг и Хегел „Критическо списание по философия“ („Kritisches Journal der Philosophie“, 1802-1803), в лекциите по философия на изкуството и др. След раздялата с Хегел през 1803 г. във философското мислене на Шелинг започват лека-полека да се налагат упадъчни тенденции, той попада под влиянието на Бьоме и Баадер и в последна сметка завършва със своята философия на митологията и откровението. В тази поредица могат да се споменат неговите работи „Философия и религия“ („Philosophie und Religion“, 1804), „Философски изследвания за същността на човешката свобода“ („Philosophische Untersuchungen über das Wesen der menschlichen Freiheit“, 1809), „Ерите на света“ („Die Weltalter“, 1803), „За божествата на Самотраки“ („Über die Gottheiten von Samothrake“, 1815), „Антропологичната схема“ („Das anthropologische Schema“, 1840) и други.
 
== Съчинения ==
2

редакции