Разлика между версии на „Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг“

м
Леки корекции на предишната редакция
(Допълних биографията и периодизирах академичната му дейност по периоди и творби.)
м (Леки корекции на предишната редакция)
Работи в университета в [[Ерланген]] (1820-1826), а от [[1841]] г. по покана на крал [[Фридрих Вилхелм IV]] става професор в [[Берлински университет|Берлинския университет]]. Сред слушателите на неговите лекции са [[Сьорен Киркегор]], [[Фридрих Енгелс]], [[Михаил Бакунин]], [[Фердинанд Ласал]], [[Якоб Буркхарт]], [[Йохан Дройзен]], [[Лоренц Окен]], [[Петър Берон (просветител)|Петър Берон]] и др. Умира на [[20 август]] [[1854]] г. в [[Бад Рагац]], [[Швейцария]].
 
=== МюнхенскияМюнхенски период ===
През 1806 г. Шелинг става ръководител на катедрата по философия в [[Лудвиг Максимилиан университет|Университет „Лудвиг Максимилиан“]] в [[Мюнхен]], както и главен секретар на баварската Академия за изящни изкуства. Същевременно приема католицизма. <ref name="История на Мюнхен 120-121">{{cite book|last=Блед|first=Жан-Пол|authorlink=Жан-Пол Блед|title=История на Мюнхен|year=2013|publisher=Рива|location=София|isbn=9789543204236|pages=120-121}}</ref>
 
Работи там до 1820 г. и от 1827-1841 г.
 
По време на продължителния престой в Мюнхен (1806–1841) литературната дейност на Шелинг постепенно се възпира. Възможно е причината за това да е именно силата и влиянието на хегеловата система, които ограничават Шелинг, тъй като едва през 1834 г., след смъртта на Хегел, в предговора към превод на Хюбърт Бекерс от Виктор Кузен, той прави публично изказване за антагонизма, в който се придържа към хегелианството, и на собственото си по-ранно схващане за философията. Антагонизмът не е нещо ново; Лекциите в Ерланген относно историята на философията от 1822 г. изразяват същото по сходен начин, а Шелинг вече е започнал разглеждането на митологията и религията, които според него представляват истинските положителни допълнения към негативната логическа или спекулативна философия.
2

редакции