Георги Раковски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 25:
'''Раковски – първи фолклорист на българското землище'''
 
Раковски е с несистемно частно високо образование. Освен родния си български език, като поданик на Османската империя, владееа роднияпо сикъсно българскии езикна Гърция, владее за употреба в границите на тогавашната държава - турски език, както и гръцки в двата му варианта. Овладява говоримо и писмено и няколко европейски езици, сред които гръцки в двата му вариантасръбски, френски - за непосредствена и за научна цел, английски и др. . Той е ярък представител на течението на романтизма, силно повлиян е от Майнхард и братя Грим,<ref>Етнография на България т 1, Издателство на БАН, 1980 г.</ref> които чрез своите приказки създават национално чувство в германския народ. Под тяхно влияние той създава етнографски въпросник и иска от всички българи да го попълват и да описват своите вярвания, песни, гатанки. Раковски остава в полето на етнографията с „Показалец“ (1859) и „Българска старина“ (1865). В тях Раковски очертава за първи път идеята за събиране народни старини и те са начало в събираческо-етнографската дейност в България<ref>Цанева, Еля – Българска етнография, 2008, трето допълнено издание, учебно помагало на НГДЕК „Св.Константин Кирил Философ“, 60 стр.</ref>. Раковски подготвя първият етнографски въпросник по отношение на въпроси засягащи културата в родния му Котел. По отношение на борбата за образование, Раковски е човекът смятан за учител на Васил Априлов, който създава първото класно училище в Габрово през 1834 г. (а поПо отношение на революцията той е учителят на Васил Левски). След ПайсийПаисий Хилендарски и Софроний Врачански, Георги Раковски е направил най-много за съхраняването на българското самосъзнание през 19 век. Раковски се стреми да съхрани богатството на езика и поради тази причина влиза в задочен спор със своя съгражданин, котленеца Гаврил Кръстевич, който се стреми да унифицира българския език и да наложи говоримия език за книжовен български език. Като етнограф/етнолог – фолклорист Раковски подтиква много българи да се образоват във връзка своите вярвания, обичаи и песни. Дълго време Раковски защитава пан-славянската идея. Подбуждането на националната духовна култура е чудесен метод той да се обоснове, за велика „славянска“ България. След провала на Двете легии, обаче Раковски е разочарован от политиката на Русия и Сърбия и преосмисля тезите си. Той стига до идеята за национално въстание – идея, която ще бъде продължена от В.Левски.
 
Раковски е личност с голям идеен размах – той е етнограф, журналист, издател, учител по чужди езици и дори поет. Взима сериозно отношение и по църковния въпрос. Негови „ученици“ в по-голяма или по-малка степен са В.Априлов, Д.Цанков, Ив.Касабов, и най-вече – В.Левски. Притежава огромна кореспонденция. Голяма част от нея е обработена във фонд „Раковски“ в Ориенталския отдел на Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий“. За времето си Раковски е известна личност, познат в Гърция, Сърбия, както и сред одеските българи. В Гърция, Раковски се среща с две англичанки, разговоря с тях на няколко езика и те се удивляват на интелекта му.
 
МакарКато ивсички яркаярки личностевропейски личности-романтици, Раковски допуска грешки, в своите „залитания“ в една или друга крайност. В желанието си да докаже, че българският език е един от най-древните езици в даден етап от своето развитие (след като престава да търси прилики със славянския език) той го обявява за санскритски<ref>Арнаудов, Михаил – „Очерци по български фолклор“</ref> и търси етимология – „сам-скрит“, т.е. българският език е толкова древен, че сам се е скрил от света. Тук отново личи романтическата нагласа на Раковски. Често той смесва желаното с действителното и в стремежа си към него затруднява максимално историците. По отношения на църковния въпрос той не признава компромиси, и когато Д.Цанков създава униатска църква през 1869 влиза в остра полемика с него на страниците на в. „Дунавски лебед“
 
* Васил Априлов е с елинистични нагласи и се гърчее, докато не идва Раковски и не го убеждава да се представя за българин. Скоро след това създава първото класно у-ще