Неофит Рилски (село): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
Редакция без резюме |
||
Ред 13:
}}
'''Неофит Рилски''' е [[село]] в Североизточна [[България]]. То се намира в [[община Ветрино]], [[област Варна]]
== География ==
Селото е разположено в равнинна местност, без гориста растителност. Има плодородна земя и пасища за развиване на скотовъдство. Намира се на 7 км северно от гр. Девня, на 8 км югоизточно от село Ветрино, на 1,5 км
След Освобождението на България от османска власт, минават над петдесет години и едва през 1934 г. селото приема името – Неофит Рилски, на първия възрожденски просветител.▼
▲Селото е разположено в равнинна местност, без гориста растителност. Има плодородна земя и пасища за развиване на скотовъдство. Намира се на 7 км северно от гр. Девня, на 8 км югоизточно от село Ветрино, на 1,5 км.северно от село Габърница до магистралата Варна – София и на 6 км западно от селата Суворово и Чернево.Отстои на 14 км североизточно от гр. Провадия.
Не може да не се спомене за така наречената от жителите на селото Ингилишка могила, намираща се до старото шосе Неофит Рилски – Ветрино. Край могилата по време на Кримската война/1853 – 1856 г./е квартирувал английски военен обоз.
Line 30 ⟶ 22:
Климатът на селото е умерен към континентален. През пролетта преобладава североизточен вятър, с температури от 10 – 15 градуса. През лятото се появява умерен морски бриз и западен топъл вятър с температури от порядъка на 19 – 29 градуса. През месец август до 34 градуса. През зимния сезон духа северен вятър. Температурите варират -12 до – 8 градуса. От екологична гледна точка въздухът и водите отговарят на санитарните норми.
== История ==
Първото му име още от времето на [[Второто Българско царство]] е Юртлука. Най-рано намерен документален материал за името на селото е от 1573 г., когато се е наричало Кутлу бег – на български означава „благословено място“. Името е от татарски произход. След два века, през 1767 г. приема чисто турското име Кутлу бей (благословен бей).<ref>Материалът е взет от краеведа Борис Митев – родом от с. Неофит Рилски и автор на книгата „Село Неофит Рилски и неговите хора“, с негово разрешение.</ref>
▲След Освобождението на България от османска власт, минават над петдесет години и едва през 1934 г. селото приема името – Неофит Рилски, на първия възрожденски просветител.
== Културни и природни забележителности ==▼
В книгата на краеведа Борис Митев – родом от село Неофит Рилски „Село Неофит Рилски и неговите хора“ с увереност се съобщава, че селото е създадено по времето на Втората българска държава -след 1185 година. Анализирайки историческите събития и предания от стари местни жители, местността „Юртлука“ е старото място на село Неофит Рилски, съществувало преди падането на България под османска власт.
Line 43 ⟶ 37:
Втората колона потегля под командването на кардинал Чезарин и минават през селищата:Нови пазар, Венчан, Провадия, Синдел и достигат до южния бряг на Белославското езеро.
През 1475 година в Североизточна България започват да се заселват татари колонисти. Голяма част от тях са пленници. Повечето татари не подминават селото, заселват в него и му дават и името Кутлубек. Понастоящем в южната част на селото има стари изоставени татарски гробища, неизследвани още от археолозите.
Малко известно на българския народ е събитието – подготовката за големия бунт, на българи и арнаути от селата Арнаутлар /Староселец?, Джиздаркьой /Добрина/, Манастир, Дерекьой /Петров дол/, Ахъркьой /Габърница/.
Центърът на готвеният бунт е Староселец, отстоящ на 3 км от село Кутлубей.Със сигурност кутлубейци са взели участие при събирането на боеприпаси, оръжие и муниции. Бунтът е целял да се попречи на турските управници да помохамеданчат българското население в Провадийския край. Известно е, че са извършвани насилия и опити за потурчване на млади българи от Кутлубей през 1573 година. Бунтът се ръководел от външни образовани хора в лицето на Дубровнишките търговци, заселени в Провадия през 1580 година. Това се разбира от видния католик Доброчанин Павел Джорджич
== Население ==
Численост на [[население]]то според преброяванията през годините:<small><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.webcitation.org/6It6hv0Ch | заглавие = „Справка за населението на село Неофит Рилски, община Ветрино, област Варна, НСИ“| достъп_дата = 28 декември 2016 | издател = webcitation.org | език = bg }}</ref><ref name="citypopulation.de">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.citypopulation.de/php/bulgaria-varna.php | заглавие = „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“| достъп_дата = 28 декември 2016 | издател = citypopulation.de | език = en }}</ref></small>
Line 68 ⟶ 59:
=== Етнически състав ===
==== Преброяване на населението през 2011 г. ====
Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<small><ref name="pop-stat.mashke.org, 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 28 декември 2016 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref></small>
{| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;"
Line 90 ⟶ 79:
|align="left"|Не отговорили || 48 || 6.11
|}
▲<!-- == Културни и природни забележителности == -->
<!-- == Редовни събития == -->▼
== Други ==
▲== Редовни събития ==
На 3 км от селото се намира най-голямата електроразпределителна подстанция „ВАРНА 750/400 kV“. Строежът ѝ започва през 1983 г. Замисълът е да се докара нова енергийна мощност за България от бившия СССР, която да се използва, ако откаже някой▼
от двата 5-ти и 6-ти реактор, които са по 1000 MW. Строи се успоредно с електропровода „Съединение“ 750 Кв, който е входен.▼
В уредба 750 кВ се разделя на 2, минава през трансформатори и излизат 2 по 400 кВ, с мощност по 1240 МW, по-голяма от V-ти и VI-ти реактор на АЕЦ „Козлодуй“. В уредба 400 кВ се разпределя на 4 изходящи електропровода. Има резервни полета, които са замислени за вкарване на електропроводи от АЕЦ „Белене“.▼
▲На 3 км от селото се намира най-голямата електроразпределителна подстанция „ВАРНА 750/400 kV“.Строежът ѝ започва през 1983 г.Замисълът е да се докара нова енергийна мощност за България от бившия СССР, която да се използва, ако откаже някой
▲от двата 5-ти и 6-ти реактор, които са по 1000 MW.Строи се успоредно с електропровода „Съединение“ 750 Кв, който е входен.
▲В уредба 750 кВ се разделя на 2, минава през трансформатори и излизат 2 по 400 кВ, с мощност по 1240 МW, по-голяма от V-ти и VI-ти реактор на АЕЦ „Козлодуй“.В уредба 400 кВ се разпределя на 4 изходящи електропровода. Има резервни полета, които са замислени за вкарване на електропроводи от АЕЦ „Белене“.
== Източници ==
Line 107 ⟶ 97:
{{Община Ветрино}}
{{Портал|География|България}}
[[Категория:Села в област Варна]]
[[Категория:Населени места в община Ветрино]]
| |||