Разлика между версии на „Кърджали“

м (отстъп; козметични промени)
Етикети: Визуален редактор добавен етикет nowiki в статията
През 1370 – 1371 г. родопчани водят тежки битки, за да възпрат завоевателните набези на османските турци на [[Мурад I]]. Българските крепости в региона падат под напора на азиатското нашествие, а голяма част от населението е избито, поробено, асимилирано. Друга част намира закрила в непристъпните дебри на [[Родопи]]те, за да стане пазител на българския род и език.
 
За наличие на селище тук до старата крепост Вишеград за първи път през владичеството се споменава в началото на 17 век през 1607 г. в османотурски регистър, според който то е поделено между двама владетели в два тимара.<ref name="библиотека">[http://libkli.com/kardzhali.htm ЗА НАШИЯ ГРАД, Регионална библиотека Н.Й. Вапцаров]</ref> Два и половина века по-късно, през [[1847]] г. Огюст Викенел, френски изследовател и пътешественик, проучвал Източните Родопи, отбелязва: „Кърджали. Малко село с джамия, населено с българи християни и мохамедани“.<ref name="библиотека"/> За селището няма точни документи за събитията за периода 1813 – 1878 г. Възможно е името на тогавашното малко село да е свързано с шайките полски разбойници „[[кърджалии]]“ чиито масови набези особено се разпространили около 50 години преди това в края на 18 и началото на 19 век във вече западналата и попаднала тогава във фактически безвластие Османска империя. Легендарната версия разпространявана сред мюсюлманите в днешният град под средновековната крепост Вишеград, че той дължи името си на митичен османски пълководец завоювал тези места в 14 век, наречен Кърджа Али от Бухара, който след години на военни подвизи станал проповедник и след смъртта си в началото на 15 век последователите му възстановили едно от разрушените селища в близост до неговия гроб <ref>[http://www.kardjali.bg/?pid=6,10 Как е получил град Кърджали името си?]</ref> е опровергана не само от историческите документи, и подробните османски данъчни регистри, които след обезлюдяването на Вишеград в 14 век цели 230 години не споменават никакво селище тук след нашествието, но фикцията на ориенталската приказка е отхвърлена по безспорен начин след направените проучвания, когато гробът е отворен от учени археолози през 20-те години на 20 век и се оказва празен, фалшив гроб без погребение. Внимание заслужава обяснението на видния български езиковед Проф. [[Борис Симеонов]], който убедително извежда името на града – Кърджали (Кърджалий), от старобългарската дума с дълбоко древен произход „Кърчаг“ – глинен/керамичен съд за течности – вода, вино и др., изработен на грънчарско колело, „Гърне“, „Грънец“. Така се образува топонимът Кърчаг-ли (Кърчаг-лий) със значение: Грънчарово. А Кърджали е по-късна, пак българска, народна етимология, свързана с представата за поле, нива.
 
Внимание заслужава обяснението на видния български езиковед Проф. [[Борис Симеонов]], който убедително извежда името на града – Кърджали (Кърджалий), от старобългарската дума с дълбоко древен произход „Кърчаг“ – глинен/керамичен съд за течности – вода, вино и др., изработен на грънчарско колело, „Гърне“, „Грънец“. Така се образува топонимът Кърчаг-ли (Кърчаг-лий) със значение: Грънчарово. А Кърджали е по-късна, пак българска, народна етимология, свързана с представата за поле, нива - кър<ref name=":2">Геровъ, Найденъ. Р[[ѣ]]<nowiki/>чникъ на блъгарскъiй язъiкъ. - фототипно издание, Изд. Български писател, София, 1976. (ч.II Е-К, с.445)</ref>.
 
В речника на [[Найден Геров]] е отбелязано "К[[Голям юс|ѫ]]<nowiki/>рдж[[Голям юс|ѫ]]<nowiki/>лъ (съвр.произн. "кърджъл") пр.[прилагателно] неизм. - Т.[турски] За члов[[ѣ]]<nowiki/>къ: поб[[ѣ]]<nowiki/>л[[ѣ]]<nowiki/>лъ неколко ...".<ref name=":2" />
[[Файл:Memmorial March after Todor Alexandrov's assassination, Kardzhali 18 September 1924.jpg|мини|18 септември 1924 г.]]
[[Файл:BASA-KARDZHALI-50-Kardzhali1.jpg|мини|Изглед от Кърджали, 1939 г.]]
Анонимен потребител