Андрю Джаксън: Разлика между версии

Джаксън получава мнозинство от популярния и електоралния вот приПри първото муси кандидатиране за президент през [[1824]] Джаксън получава мнозинство от популярния и електоралния вот година, но мнозинствотото не е достатъчно. Решение трябва да вземеи Камарата на представителите иизбира за президент е избран [[Джон Куинси Адамс]]. Този избор е считан от мнозина за нечестен. Джаксън призовава за реформа на избирателната система и за изоставяне на [[Електоралното събрание]]. Загубата на Джаксън в голяма степен изчиства политическото му минало, защото голяма част от населението счита, че кандидатът на народа е ограбен от корумпираните аристократи от Изтока. При втория си опит през [[1828]] година той печели солидно мнозинство и е първият кандидат на [[Демократическа партия (САЩ)|Демократическата партия]].

Друга известна криза по време на президентството на Джаксън е „кризата на обезсилването“ („кризата на отделянето“) от [[1828]] – [[1832]] година, която води до вътрешни противоречия и несъгласия относно търговските мита. Високите мита („ненавистните мита“) върху вноса на много от широко използваните стоки се разглеждат от южните щати като нечестно облагодетелстване на северните производители и индустриалци за сметка на купувачите на промишлените стоки, а това са преди всичко фермерите от Юга. Въпросът става особено наболял след като вицепрезидентът [[Джон Калхун]] се обявява в защита на искането на родния си щат [[Южна Каролина]] за анулиране на митата от 1829 година. Неговият по–общ възглед е, че не съдилищата или Конгресът, а щатите са крайни арбитри за конституционността на федералните закони, тъй като централното федерално правителство е творение на щатите. Оттук следва правото на щатите да анулират закони на Конгреса, ако те са срещу техните интереси. Въпреки че Джаксън симпатизира на интерпретацията на Юга в дебата около митата, той е силен привърженик на федерализма (силен съюз със силно централно правителство) – точно противоположно на идеите на Калхун, което води до разрив между двамата. Особено известен е инцидентът от [[13 април]] [[1829]] година по време на тодишниягодишния банкет на Демократическата партия в чест на Джеферсън, когато Джаксън извиква наздравица „Нашият федерален Съюз ТРЯБВА ДА БЪДЕ ЗАПАЗЕН“, което отправя директно предизвикателство към Калхун. Той отговаря с треперещ глас „След нашата свобода най-скъп ни е съюзът“<ref>{{cite book |title= История на американския народ |last= Бринкли |first= Алън |authorlink= |coauthors= |year= 1999 |publisher= Рива |location= |isbn= 954-8440-067 |pages=231 |url= |accessdate=}}</ref>.