Андрю Джаксън: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Младост и военна кариера: допълв по англ |
|||
Ред 15:
'''Андрю Джаксън''' ([[15 март]] [[1767]] – [[8 юни]] [[1845]]) е седмият ([[1829]] – [[1837]]) [[президент на САЩ]]. До неговото избиране всеки президент е бил или член на плантаторския елит на [[Вирджиния]], или се е казвал Адамс. Прякорът на Джаксън е Стария орех (Стария пекан), но също е известен и като Острия нож. Той е първият президент, който е живял в американските гранични райони. Джаксън се превръща в символ на цяла ера в американската история, понякога наричана '''„Годините на Джаксън“''' или '''„Джаксъновата ера“''', ера която доминира от войната от [[1812]] година до [[Гражданска война в САЩ|Гражданската война]].
== Ранни години ==
== Младост и военна кариера ==▼
Родителите на Джаксън пристигат в Америка през [[1765]] година от [[Ълстър]]. Джаксън е роден в селище, разположено в гористия район на областта Уаксхоуз в Каролините на [[15 март]] [[1767]] година. Както [[Северна Каролина]], така и [[Южна Каролина]] претендират, че са неговото родно място, самият Джаксън винаги е твърдял, че е роден в Южна Каролина. Той получава спорадично обучение. На тринайсет години участва във [[Американска война за независимост|Войната за независимост]], като се присъединява към [[Континенталната армия]] като куриер. Заловен е и е хвърлен в затвора от британските сили. Джаксън е първият президент, ветеран от тази война и е единственият [[президент на САЩ]], който е бил военнопленник. Цялото семейство на Джаксън загива във войната.
По време на революцията, след като е пленен от британците при Чарлстън, той е отведен като затворник в Камде, където едва не умира от глад. Когато Джаксън отказва да изчисти обувките на британски офицер, това предизвиква огромното му раздразнение и той многократно удря Джаксън със сабята си, като му оставя белези за цял живот, а заедно с тях и силна омраза към британците. Като допълнение двамата му братя и майка му – цялото семейство – умират вследствие на трудностите по време на войната, като вината за това той вижда в Британия. Тази негова англофобия е примесена с дълбока подозрителност към аристократите от Изтока, за които смята, че са отдадени прекалено много на желанието си да се възхищават и съревновават със своите бивши колониални господари. Джаксън се възхищава на [[Наполеон Бонапарт]] и на неговото желание да прекрати английското военно господство.
== Адвокат и плантатор ==
Джаксън се преселва в [[Тенеси]] и макар че е прочел едва няколко учебника по право, това се оказва достатъчно, за да стане [[адвокат]] в граничните територии. Тъй като не произлиза от влиятелно семейство, той трябва да разчита единствено на своите качества, за да изгради кариера, но скоро започва да печели уважение и просперитет от трудното практикуване на право в граничните райони. Повечето казуси са свързани с правото на собственост върху земя или с нападения и причиняване на телесни повреди. Поведението му в съдебната зала е изцяло съобразено с нравите по това време – през [[1795]] година участва в [[дуел]] с друг адвокат поради спор, възникнал в съда. В политиката влиза в [[1796]] година, когото става [[Камара на представителите на САЩ|конгресмен]], а по-късно и сенатор на новосъздадения [[Тенеси|щат Тенеси]]. В [[1798]] година е назначен за съдия във Върховния съд на Тенеси.
През [[1801]] година се установява в [[Нашвил]], Тенеси, където основава [[масонска ложа]]. Той успява и на други поприща като плантатор, робовладелец и търговец. Построява къща и първият смесен магазин в Галатин, Тенеси през 1803 г. На следващата година закупува плантацията Хермитидж от 640 акра близо до Нашвил, Тенеси. По-късно разширява земите си и плантацията достига до 1050 акра. Основната отглеждана култура е памук и за нея се грижат роби – Джаксън започва с девет, към 1820 притежава 20, а по-късно броят им достига 150, което го поставя сред плантаторския елит. Към момента на смъртта му е съсобственик заедно със сина си на друга плантация в Мисисипи с 51 роби. Общо през целия си живот Джаксон може би е бил собственик на около 300 роби.<ref name="Hermitage_Slavery_2011">{{cite web |title=Andrew Jackson's Enslaved Laborers |url=http://www.thehermitage.com/mansion-grounds/farm/slavery |publisher=The Hermitage |accessdate=April 13, 2017 |deadurl=yes |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140912055314/http://www.thehermitage.com/mansion-grounds/farm/slavery |archivedate=September 12, 2014 |df=mdy-all}}</ref>
През [[1801]] година се установява в [[Нашвил]], Тенеси, където основава [[масонска ложа]]. През същата година полковник Джаксън става главнокомандващ на милицията на Тенеси, което може да се счита за начало на военната му кариера. В [[1813]] година след избиването на 400 мъже, жени и деца при форт Мимс (сега в [[Алабама]]) от вожда на племето [[крики|крийк]] – Уилям Уетърсфорд, Джаксън води военни действия срещу индианците крийк в Алабама и Джорджия. Той побеждава индианците в битката при Хорсшор Бенд. [[Самуел Хюстън]] и [[Дейвид Крокет]] служат при него по това време.▼
▲През
Неговата служба във [[Британско-американска война|войната от 1812 година]] е забележителна със своята смелост и успех. Джаксън е стриктен офицер, но се ползва с широка популярност сред своите войници, които казвали за него, че е „твърд като стар орех“, откъдето идва и неговият прякор. Войната и преди всичко неговото командване в битката при [[Ню Орлеанс]] на [[8 януари]] [[1815]] година му носят национално признание и той е повишен в генерал–майор. По време на битката той се сражава с 12 000 от най-добрите британски войници, водени от брата на [[херцог Уелингтън]], като от своя страна има двойно по–малка сила. Британците губят 2600 човека, а Джаксън – осем убити и тринадесет ранени.
| |||