Кърджали: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикети: добавен етикет nowiki в статията Визуален редактор |
|||
Ред 152:
За наличие на селище тук до старата крепост Вишеград за първи път през владичеството се споменава в началото на 17 век през 1607 г. в османотурски регистър, според който то е поделено между двама владетели в два тимара.<ref name="библиотека">[http://libkli.com/kardzhali.htm ЗА НАШИЯ ГРАД, Регионална библиотека Н.Й. Вапцаров]</ref> Два и половина века по-късно, през [[1847]] г. Огюст Викенел, френски изследовател и пътешественик, проучвал Източните Родопи, отбелязва: „Кърджали. Малко село с джамия, населено с българи християни и мохамедани“.<ref name="библиотека"/> За селището няма точни документи за събитията за периода 1813 – 1878 г. Възможно е името на тогавашното малко село да е свързано с шайките полски разбойници „[[кърджалии]]“ чиито масови набези особено се разпространили около 50 години преди това в края на 18 и началото на 19 век във вече западналата и попаднала тогава във фактически безвластие Османска империя. Легендарната версия разпространявана сред мюсюлманите в днешният град под средновековната крепост Вишеград, че той дължи името си на митичен османски пълководец завоювал тези места в 14 век, наречен Кърджа Али от Бухара, който след години на военни подвизи станал проповедник и след смъртта си в началото на 15 век последователите му възстановили едно от разрушените селища в близост до неговия гроб <ref>[http://www.kardjali.bg/?pid=6,10 Как е получил град Кърджали името си?]</ref> е опровергана не само от историческите документи, и подробните османски данъчни регистри, които след обезлюдяването на Вишеград в 14 век цели 230 години не споменават никакво селище тук след нашествието, но фикцията на ориенталската приказка е отхвърлена по безспорен начин след направените проучвания, когато гробът е отворен от учени археолози през 20-те години на 20 век и се оказва празен, фалшив гроб без погребение.
Внимание заслужава обяснението на видния български езиковед Проф. [[Борис Симеонов]], който убедително извежда името на града – Кърджали (Кърджалий), от старобългарската дума с дълбоко древен произход „Кърчаг“ – кана, глинен/керамичен съд за течности – вода, вино и др., изработен на грънчарско колело, „Гърне“, „Грънец“. Така се образува топонимът Кърчаг-ли (Кърчаг-лий) със значение: Грънчари, Грънчарово.
А Кърджали е по-късна, пак българска, народна етимология, свързана с представата за поле, нива - кър. В речника на проф. [[Стефан Младенов]] Кърджали се извежда от установеното през 18-19 век "кърджалии = поленци", хора от полето (низината).<ref>Младеновъ, Проф.д-ръ Стефанъ. Етимологически и правописенъ речникъ на българския книжовенъ езикъ – Книгоиздателство Христо Г.Дановъ – О.О. Д-во, София, 1941 година. (с.265)</ref><ref name=":2">Геровъ, Найденъ. Р[[ѣ]]<nowiki/>чникъ на блъгарскъiй язъiкъ. - фототипно издание, Изд. Български писател, София, 1976. (ч.II Е-К, с.445)</ref> В речника на [[Найден Геров]] е отбелязано "К[[Голям юс|ѫ]]<nowiki/>рдж[[Голям юс|ѫ]]<nowiki/>лъ (съвр.произн. "кърджъл") пр.[прилагателно] неизм. - Т.[турски] За члов[[ѣ]]<nowiki/>къ: поб[[ѣ]]<nowiki/>л[[ѣ]]<nowiki/>лъ неколко ...".<ref name=":2" />
| |||