Битка при Никопол: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 51:
Тежко въоръжените французи нападат турския авангард, но скоро осъзнават, че ще трябва да слязат от конете при коловете. Те го правят и започват да махат коловете под огъня на турските стрелци, които се целят не само в рицарите, но и в конете им. След това турската [[пехота]] напада рицарите, които надвиват турците, които не носят [[Ризница|ризници]]. Французите притискат турците към задните хълмове, но там, вече уморени заради това, че се движат пеш, откриват основните турски сили. В последвалия бой французите претърпяват поражение. Жан де Виен, адмирал на Франция, е прободен защитавайки френското знаме шест пъти преди да загине. Филип, граф на Бар и Жан де Каруж загиват заедно с него. Жан Безстрашни, Енгеранд VII де Куси и Жан ле Менгр, маршал на Франция, са пленени. Битката обаче не е загубена все още.
 
Крал Сигизмунд фон Люксембург се втурва на помощ на рицарите и среща Баязид на хълма, където битката е равностойна, докато не пристигат сърбите. В късния следобед Стефан Лазаревич води атаката на бронираните сръбски конници срещу войските на Сигизмунд, които се огъват. Сигизмунд е убеден от спътниците си да се оттегли. Войници под командването на граф Херман II от КилиЦили му помагат да достигне венециански кораб. Крал Сигизмунд фон Люксембург, както се твърди, казва за французите: „''Ако само ме бяха послушали... Имахме предостатъчно мъже да се бием с враговете си''“. Баязид и неговият шурей Стефан Лазаревич тогава виждат знамето на друг шурей [[Никола II Горянски]], който се бие на страната на унгарците и го убеждават да се предаде. Влашката конница отстъпва и се отправя към дома.
 
== Последици ==