Разлика между версии на „Турци в България“

2313 байта изтрити ,  преди 1 година
редакция без резюме
Етикети: Визуален редактор премахнати източници/бележки
}}
 
'''БългарскитеТурците турцив България''' ({{lang|tr|Bulgaristan Türkleri}}) представляват най-голямото етническо [[малцинство]] в страната.<br>
Според различни теории, нейните представители са или в по-голямата си част потомци на [[Гьоктюрки|тюркски заселници]], които са изселени или дошли доброволно по [[Българско землище|българските земи]] от [[Анадола]] след [[Османска империя|османското завладяване на Балканите]] в края на 14-ти и началото на 15 век, или на местното българско население, [[ислям]]изирано и постепенно приело [[Турски език|турския език]] по време на [[Османско владичество в България|османското владичество]].<ref>Stein, Jonathan. ''The Politics of National Minority Participation in Post-communist Europe'', p. 238. M.E. Sharpe, 2000. ISBN 0-7656-0528-7</ref><ref>R.J.Crampton. „A concise history of Bulgaria“, p. 36. Cambridge University Press, 1997.</ref> <br>
Самото име на „турци“ се появява в българската книжнина през втората половина на 18 век, т.е. с началото на Възраждането, а придобива гражданственост едва през 19 век. <br>
Дотогава, за означение на мюсюлманите в империята от българите са използвани думите „[[агар]]яни“ и „[[Исмаилтяни|измаилтяни]]“. <br>
В самата Османска империя са съществували два термина за обозначаване на идентичност: простонароден човек (турчин) и династичен аристократ (османец).
 
== Местонахождение ==
Днес малцинството е съсредоточено в два главни региона: Североизточен ([[Лудогорие]]то) и югоизточен ([[Източни Родопи|Източните Родопи]])<ref>Troebst, 1994; Bachvarov, 1997</ref>. Те представляват мнозинство в [[област Кърджали]] (56 %) и относителното мнозинство в [[област Разград]] (50,02%)<ref name="2011 Census in Bulgaria">{{cite web|url=http://censusresults.nsi.bg/Census/Reports/2/2/R7.aspx|title=Население по местоживеене, възраст и етническа група|year=2011|publisher=Национален статистически институт|език=bg|accessdate=13 юни 2012}}</ref>. Важно е да се отбележи обаче, че е трудно да се установи точно броят им, защото е вероятно някои [[роми]], [[помаци]], [[татари]] или [[черкези]] да са се самоопределили като турци при преброяването на населението.<ref>[http://web.archive.org/web/20080229172207/http://www.yorku.ca/yciss/activities/documents/PCSPPaper003.pdf Ethno-Nationalism during Democratic Transition in Bulgaria: Political Pluralism as an Effective Remedy for Ethnic Conflict]. Bistra-Beatrix Volgyi. Department of Political Science. York University – YCISS Post-Communist Studies Programme Research Paper Series. Paper Number 03, март 2007, p. 16. (Since The word „Türk“ had only one general meaning; Turkic, like; Ottoman Turks or shortly Turks and Tatar Turks)</ref><ref>[http://www.ethnopolitics.org/ethnopolitics/archive/volume_III/issue_2/vassilev.pdf www.ethnopolitics.org]</ref>
 
== История ==
Османците и мюсюлманите започват да се заселват по [[българско землище|българските земи]], непосредствено с падането на [[България]] под [[Българските земи под османско владичество|османско владичество]] през [[1396]] г. Като доминираща група в [[Османската империя]] за следващите пет века, те играят важна роля в икономическия и културния живот по [[българско землище|българските земи]]. Българските градове се изпълват с разнородно по етнически състав население. Доминиращи етноси са [[българи]] и [[турци]]. Големите [[град]]ове, като [[София]], [[Пловдив]], [[Скопие]], [[Варна]], [[Търново]] и др., представляват селища с население, което почти е в съотношение 50:50 ([[българи]]-[[турци]]) и множество други етноси ([[арменци]], [[гърци]], [[евреи]], [[власи]]). Всяка етническа общност е съсредоточена в своя махала, така съществувала българска махала, турска махала, еврейска, гръцка и т.н.
 
Според френския консул в [[Русе]] Аубърт през [[1876]] – [[1878]] г. в [[Дунавски вилает|Дунавския вилает]] съжителстват около 1 120 000 [[мюсюлмани]] и 1 233 500 немюсюлмани, от които 1 150 000 [[българи]]. Това показва относителният дял на турското и българското население през този период, който след [[Освобождението]] многои бързопоследвалите семасови изменя.етнически Споредчистки управителясрещу на Дунавския вилает през 1878 г. висш турски държавник [[Мидхат паша]] техният произход е основно български: „''Между българите има повече от един милион мохамедани. Тези мохамедани не са дошли от Азиямюсюлманите, кактомного обикновенобързо се мислиизменя. Това са потомци на същите тези българи, преобърнати в исляма през епохата на завоеванията и следващите години. Това са чада на същата тази страна, на същата тази раса и от същото това коляно.''“<ref>Митхат паша „Турция в своето минало, настояще и бъдеще“, стр. 1152 на френското списание „Ревю сиантифик дьо ла Франс е дьо л`етранж“, година VІІ, януари-юли 1878 г., Париж.</ref>
 
След [[1878]] г. и създаването на [[Княжество България]] голяма част от турското население, поради страх от отмъщение от страна на българите, панически разпродава имотите си и напуска земите на Княжеството. В Княжеството пък се заселват българи от останалите под османска власт български земи, така че постоянно намаляващото турско население се компенсиразаменя с пристигащото българско. Така за няколко години, съотношението българи-турци от 1878 г. драстично се променя в полза на българския етнос.
 
=== След Освобождението ===
Непосредствено след [[Освобождение на България|Освобождението]] турците в Североизточна България участват в продължителни [[Разбойничество в източна България|спорадични бунтове]]. През следващите десетилетия останалата в България турска общност остава извън вниманието на правителството и на практика се ползва с известна автономия – разполага с мрежа от частнитурски училища и религиозни фондации и е представлявана колективно пред държавата чрез мюфтиите. С възхода на [[Кемализъм|кемализма]] в [[Турция]] през 20-те години българските власти негласно подкрепят усилията на местното консервативно мюсюлманско духовенство, което се противопоставя на модерния турски национализъм.{{hrf|Маринов|2009|505 – 506}}
 
Тази политика се променя в средата на 30-те години, когато авторитарният режим се ориентира към национализма полага усилия да предотврати създаването на турска интелигенция. Повечето турски училища са затворени, закрити са почти всички турскоезични вестници, както и кемалисткият [[Съюз на културно-просветните и спортните дружества „Туран“]].{{hrf|Маринов|2009|506}}
През лятото на 1949 година ръководството на [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]] се среща с [[Йосиф Сталин]], който му дава указания турците, смятани за „неблагонадежден елемент“, да бъдат изселени от южната граница към вътрешността на страната.<ref name="огнянов">{{cite book | last = Огнянов | first = Любомир | authorlink = Любомир Огнянов | year = 2008 | title = Политическата система в България 1949 – 1956 | publisher = „Стандарт“ | location = София | pages = 26 | isbn = 978-954-8976-45-9}}</ref> В периода 1949 – 1951 година около 155 хиляди турци напускат България дъброволно или принудително.<ref name="груев">{{cite book | last = Груев | first = Михаил | authorlink = Михаил Груев | coauthors = Алексей Кальонски | year = 2008 | title = Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим | publisher = „Сиела“ | pages = 118 – 119 | isbn = 9789542802914}}</ref>
 
Въпреки тези мерки, българското и съветското правителство се опитват да запазят турското малцинство, което да използват като инструмент за съветската външна политика спрямо Турция. През следващите години се правят опити за включване на турци в йерархията на режима, модернизиране на турските селища, въвеждат се квоти за прием на турци в средните и висши училища. Този период завършва през 1958 година, когато започва процес на премахване на обучението на турски език в училищата, а повечето турски вестници и списания отново са закрити, затварят се джамии. Натискът отслабва в средата на 60-те с подобряването на съветско-турските отношения.{{hrf|Маринов|2009|507 – 508}}
 
През 1968 година между България и Турция е сключена спогодба с десетгодишен срок за „събиране на разделените семейства“, с която се дава възможност на относително широк кръг роднини на изселници да напуснат България. Броят на изселниците по тази спогодба е около 115 хиляди души, като повечето заминават в края на нейния срок на действие, през 1975 – 1978 година. За разлика от останалите изселнически вълни, тази включва главно хора с добра квалификация, които успешно се интегрират в турската средна класа.<ref name="груев"/>
 
=== Миграционни процеси ===
Едно от големите принудителни изселвания от [[България]] към [[Турция]] е след т.нар. [[Възродителен процес]] при който принудително са сменени имената на стотици хиляди мюсюлмани от традиционните турско-арабски с български. В последвалите събития и т.нар. [[Голямата екскурзия|Голяма екскурзия]] започва изселване на мюсюлмани към югоизточната ни съседка. Изселват се над 300 000 турци в разрешения тримесечен срок около 100 000 се завръщат по родните си места.
 
{| class="wikitable" style="margin:left; width:20%"
Анонимен потребител