Турци в България: Разлика между версии

}}

 

Според различни теории, нейните представители са или в по-голямата си част потомци на [[Гьоктюрки|тюркски заселници]], които са изселени или дошли доброволно по [[Българско землище|българските земи]] от [[Анадола]] след [[Османска империя|османското завладяване на Балканите]] в края на 14-ти и началото на 15 век, или на местното българско население, [[ислям]]изирано и постепенно приело [[Турски език|турския език]] по време на [[Османско владичество в България|османското владичество]].<ref>Stein, Jonathan. ''The Politics of National Minority Participation in Post-communist Europe'', p. 238. M.E. Sharpe, 2000. ISBN 0-7656-0528-7</ref><ref>R.J.Crampton. „A concise history of Bulgaria“, p. 36. Cambridge University Press, 1997.</ref> <br>

Самото име на „турци“ се появява в българската книжнина през втората половина на 18 век, т.е. с началото на Възраждането, а придобива гражданственост едва през 19 век. <br>

Дотогава, за означение на мюсюлманите в империята от българите са използвани думите „[[агар]]яни“ и „[[Исмаилтяни|измаилтяни]]“. <br>

 

== Местонахождение ==

 

== История ==

Османците и мюсюлманите започват да се заселват по [[българско землище|българските земи]], непосредствено с падането на [[България]] под [[Българските земи под османско владичество|османско владичество]] през [[1396]] г. Като доминираща група в [[Османската империя]] за следващите пет века, те играят важна роля в икономическия и културния живот по [[българско землище|българските земи]]. Българските градове се изпълват с разнородно по етнически състав население. Доминиращи етноси са [[българи]] и [[турци]]. Големите [[град]]ове, като [[София]], [[Пловдив]], [[Скопие]], [[Варна]], [[Търново]] и др., представляват селища с население, което почти е в съотношение 50:50 ([[българи]]-[[турци]]) и множество други етноси ([[арменци]], [[гърци]], [[евреи]], [[власи]]). Всяка етническа общност е съсредоточена в своя махала, така съществувала българска махала, турска махала, еврейска, гръцка и т.н.

 

 

 

=== След Освобождението ===

 

Тази политика се променя в средата на 30-те години, когато авторитарният режим се ориентира към национализма полага усилия да предотврати създаването на турска интелигенция. Повечето турски училища са затворени, закрити са почти всички турскоезични вестници, както и кемалисткият [[Съюз на културно-просветните и спортните дружества „Туран“]].{{hrf|Маринов|2009|506}}

През лятото на 1949 година ръководството на [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]] се среща с [[Йосиф Сталин]], който му дава указания турците, смятани за „неблагонадежден елемент“, да бъдат изселени от южната граница към вътрешността на страната.<ref name="огнянов">{{cite book | last = Огнянов | first = Любомир | authorlink = Любомир Огнянов | year = 2008 | title = Политическата система в България 1949 – 1956 | publisher = „Стандарт“ | location = София | pages = 26 | isbn = 978-954-8976-45-9}}</ref> В периода 1949 – 1951 година около 155 хиляди турци напускат България дъброволно или принудително.<ref name="груев">{{cite book | last = Груев | first = Михаил | authorlink = Михаил Груев | coauthors = Алексей Кальонски | year = 2008 | title = Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим | publisher = „Сиела“ | pages = 118 – 119 | isbn = 9789542802914}}</ref>

 

 

През 1968 година между България и Турция е сключена спогодба с десетгодишен срок за „събиране на разделените семейства“, с която се дава възможност на относително широк кръг роднини на изселници да напуснат България. Броят на изселниците по тази спогодба е около 115 хиляди души, като повечето заминават в края на нейния срок на действие, през 1975 – 1978 година. За разлика от останалите изселнически вълни, тази включва главно хора с добра квалификация, които успешно се интегрират в турската средна класа.<ref name="груев"/>

 

=== Миграционни процеси ===

 

{| class="wikitable" style="margin:left; width:20%"