Застраховане: Разлика между версии

Застрахователните договори са формални (изискват форма за действителност) полици. Специфичен белег на застрахователните договори е, че те са алеаторни, тъй като към момента на сключването им страните не знаят точния обем на задълженията, които ще възникнат за тях. В [[България]] застрахователните компании са [[Акционерно дружество|акционерни дружества]] с минимален капитал 10 000 000 лв., действащи в условията на [[лиценз]]ионен режим или взаимозастрахователни кооперации с минимален брой от 500 членове. Лицензът се издава от [[Комисия за финансов надзор|Комисията за финансов надзор]]. Застрахователното акционерно дружество издава само поименни безналични [[Акция|акции]] с право на един глас всяка. Застраховането може да бъде задължително и доброволно. Задължителни застраховки са [[Гражданска отговорност]] за автомобилистите, „[[Трудова злополука]]“, „[[Злополука на пътниците в обществения транспорт]]“ . Доброволни са всички, които законът не задължава, като например застраховки "[[Каско]]", "[[Застраховка Живот]]", "[[Помощ при пътуване]]" и други.

Принципно застраховането е банкоподобнабанко-подобна организация, която набира финанси с цел натрупване и с изтичане на срока на договора или при настъпване на застрахователно събитие изплащане на сума в предварително определен размер. Като цяло застраховането е организирано с цел обезщетяване на физическо или юридическо лице при настъпване на събитие със степен на неопределеност и незнание от страна на лицето.