Разлика между версии на „Базилика“

редакция без резюме
({{lang-el}} => {{lang|el}})
Етикети: Визуален редактор липсва шаблон в раздел Източници
[[Файл:Basilica of Hagia Sofia, Bulgaria.jpg|мини|Базиликата „[[Света София (София)|Света София]]“ в София]]
 
'''Базилика''' ({{lang|el|βασιλική}} – „царски дом“) е вид сграда с правоъгълна форма, състояща се от нечетно число (1, 3 или 5) различни по височина кораби ([[неф]]ове).
 
В многонефните (многокорабите)многокорабните базилики, отделните нефовекораби са разделени от надлъжни редици колони или стълбове, със самостоятелни покриви. Централният неф обикновено е по-широк и голям, и се осветява от високо разположени прозорци над страничните нефовекораби. В случай на отсъствие на прозорци на централния кораб/неф, сградата се относяотнася към типа ''псевдобазилика''.
 
В древния Рим базиликата е най-често обществена, съдебна или административна сграда. След приемането на християнството като официална религия в Римската империя, базиликата става основен тип християнски храм с правоъгълна форма и множество колони. През средновековието в Европа сгради-базилики се използват като покрити тържища за продажба и размяна на текстил и др. стоки. В 18 в. базиликален тип сгради започват да се строят за производствени и складови нужди. Този тип промишлени сгради се строят и до днес.
 
В римо-католицизма, базилики започват да се наричат и най-големите и значими римо-католически храмове, независимо от архитектурния им тип (напр. базиликата [[Санто Стефано Ротондо]], която по план е кръгла – тип [[ротонда]]). За значението на термина базилика в римокатолицизма вижте [[Базилика (титул)]].
 
== Базилики в България ==
На територията на България раннохристиянска църква въ план и обем - латински кръст с удължаване на източното рамо и с базиликално осветление, научно изследвана още в началото на XX век, реставрирана и съхранена до наши дни, е софийската „[[Света София (София)|Света София]]“.<ref>[[Богдан Филов|Филов, Богдан]]. Софийската църква „Света София“. С., 1913</ref><ref>Стефан Бояджиев, Вера-Надежда Динова-Русева, Георги Бакалов, Марина Младенова. Раннохристиянски храм „Св. София“ – премъдрост Божия / The Early Christian Church of St. Sofia – God`s Wisdom. 2 прераб. и доп. изд. С., УИ, 2009</ref><ref>Петрова, Арх. Елена Маринова. Църквата „Света София“ (33-36) - В: Сборник - София, древна и млада (с. 431). Съставители: Велков, Проф. Велизар Иванов, Магдалина Станчева, Борис Чолпанов и Желязка Купенова; Рецензенти Проф. Димитър Ангелов, Проф. Илчо Димитров – Издателство „Народна младеж“, София, 1980.</ref>
На територията на България класическа базилика съхранена до наши дни, е софийската „[[Света София (София)|Света София]]“.
 
== Външни препратки ==
Анонимен потребител