Уикипедия

Модест Мусоргски: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
добавен източник
Ред 1:
{{без източници}}
{{Личност
| име -оригинал = Модест МусоргскиМусоргский
| име-оригинал = Моде́ст Му́соргский
| категория = композитор
| портрет = Musorgskiy.jpg
| описание = руски композитор
| роден-място = [[Карево]], [[Русия]]
Line 13 ⟶ 10:
| стил = [[Класическа музика]]
| период-на-активност =
}} }}
| брак =
| деца =
}}
 
'''Модест Петрович Мусоргски''' (1839- – 1881) ({{lang|ru|Моде́ст Петро́вич Му́соргский}}) е руски [[композитор]], [[автор]] на известни опери върху теми от руската [[история]].
 
== Биография ==
Line 31 ⟶ 25:
Известност за Мусоргски донася операта му „[[Борис Годунов (опера)|Борис Годунов]]“, поставена на сцената на Мариинския театър в Санкт-Петербург през 1874 година. Тя е призната в някои музикални кръгове като образцово произведение. В течение на следващите десет години „Борис Годунов“ се качва на сцена 15 пъти и след това се сваля от репертоара. Едва в края на ноември 1896 година „Борис Годунов“ отново вижда бял свят, но в малко по-различен вид. Н. А. [[Николай Римски-Корсаков|Римски-Корсаков]] поправя, преименува отново и поставя операта на сцената в Голямата зала на музикалното общество (новата сграда на Консерваторията). В нея участват членовете на „Обществото на музикалните събрания“. Фирмата Бисел и Ко в Санкт-Петербург пуска по същото време новия клавираусцуг на „Борис Годунов“. В предисловието към него Римски-Корсаков изяснява причините, които го подбуждат да се заеме с тази преработка, а именно лошата фактура и оркестрация. В [[Москва]] операта „Борис Годунов“ е поставена първо на сцената на Болшой театър през 1888 г.
 
През 1875 година Мусоргски започва драматичната опера („народна музикална драма“) „Хованщина“ („Ханство“, с исторически сюжет, написана по предложение на В. В. Стасов), едновременно работейки и над лирико-комедийната опера „Сорочинская ярмарка“ („Сорочинския панаир“, отново по Гогол). Мусоргски почти завършва музиката и текстът към операта „Ханство“, но остава незавършена инструменталната партия ѝ. По-късно Римски-Корсаков продължава, напълно завършва и пригодява операта за сцена. Композиторът не успява да завърши и „Сорочинския панаир“, над когото са работят впоследствие А. К. Ледков, [[Цезар Кюи|Ц. А. Кюи]], В. Г. Каратигин и други музиканти.
 
Фирмата Бисел и Ко издава партитурите и клавираусцунга на „Ханство“ (1883 г.). През 1886 година операта се изпълнява на сцената на Музикално-драматичния кръг в Санкт-Петербург, под диригентството на С. Ю. [[Холдщайн]], а след това, през 1893 г., на сцената на Кононовската зала в Петербург. Също така при приятеля му Сетов в [[Киев]] през 1892 година.
 
Композиторът умира на 16 (стар стил – 28) март 1881 година. Погребан е в [[Тихвинско гробище|Тихвинското гробище]].
Line 42 ⟶ 36:
 
== Творчество ==
Руският композитор е част от музикалните дейци от края ня XIX, стремящи се към формирания вече [[реализъм]]. Естетическите възгледи на Модест Мусоргски са силно свързани с разцвета на националното самосъзнание от 60-те години на века, с идеите на руските революционни демократи, а през 70-те години и с такива течения в Русия, като [[народничество]]то. Център на неговото творчество е също така народът като „личност, въодушевена от единната идея“. ▼
[[File:Modest Músorgski, por Iliá Repin.jpg|мини|Портрет на Мусоргски от [[Иля Репин]]]]
▲Руският композитор е част от музикалните дейци от края ня XIX, стремящи се към формирания вече [[реализъм]]. Естетическите възгледи на Модест Мусоргски са силно свързани с разцвета на националното самосъзнание от 60-те години на века, с идеите на руските революционни демократи, а през 70-те години и с такива течения в Русия, като [[народничество]]то. Център на неговото творчество е също така народът като „личност, въодушевена от единната идея“.
 
Мусоргски е типично [[Русия|руски]] композитор. Националността му е определяща за музикално-творческото му изразяване.Това Това проличава в умението му да използва народните мотиви, да извлича същността от музиката, от нейните мелодични, хармонични и ритмически особености, и най-вече в избора му на сюжети, преди всичко от руския живот. Композиторът ненавижда рутината, за него в музиката не съществуват авторитети, не обръща особено внимание и на правилата в музикалната граматика, съзирайки в тях не научни положения, а само съвкупност на композиторски практики от предишни епохи. Навсякъде Мусоргски се отдава на дръзката си фантазия, винаги се стреми към новото. С лекота му се удава хумористичната музика, ето защо той е толкова разнообразен, остроумен и находчив в този [[жанр]].
 
От друга страна Модест не обича да се задържа върху лирични теми, които трудно му се удават. Композиторът се обръща предимно към селския руски живот, описва колоритните образи от нейните красоти и богатства и едва там намира за себе си дълбокото-драматично музикално изражение на тежката, безизходна мъка, прикрита под външния хумор.
 
Въпреки че често е обвиняван в небрежност, музикална неграмотност и бездарност, бъдещето показва, че приносът на Мурогски е наистина значим за руската класическа музика. Музикалният език на композитора, който всъщност продължава традициите, очертани от М. И. [[Михаил Глинка|Глинка]] и А. С. [[Даргомижски]], е толкова радикално нов, че много от неговите находки се възприемат и развиват едва през XX век. Това са многопластовата „полифоническа“ [[драматургия]] от неговите опери, неговото свободно изразяване в различни форми, далечни от нормите на западноевропейската [[класика]] (в това число от характерната сонатност), а също така неговата [[мелодика]] – естествена, „сътворена от говора“, произлизаща от интонациите на руската реч и песни; мелодика, която придобива съответстваща и чувствена форма за всеки индивидуален [[персонаж]]. Също толкова индивидуален е и хармоничният език на Мусоргски, където елементите на класическата [[функционалност]] се съчетават с принципите на народно-песенните ладови характеристики, с импресионистичните практики и с последователността в звучението на експресионистичната планировка.
Line 60 ⟶ 53:
* „Женитба“ – 1868, само 1-во действие (продължавана от М. М. Иполитов-Иванов, 1931 и Г. Н. Рождественски, 1985)
* „Борис Годунов“ – 1869, втора редакция – 1874 (продължавана от [[Николай Римски-Корсаков|Римски-Корсаков]], 1896 и Шостакович, 1959)
* „Хованщина“ („Ханство“) – 1872- – 80 (завършена от [[Николай Римски-Корсаков|Римски-Корсаков]], 1883, редактирана от [[Шостакович]] 1959)
* „Сорочинская ярмарка“ („Сорочински панаир“) – 1880 (завършена от [[Цезар Кюи]], редактирана от В. Я. Шебалин, 1931)
 
Line 70 ⟶ 63:
 
; За пиано
* Картини от една изложба – 1874 (приложение за оркестър от М. [[Равел]] – 1922)
 
; За хор и оркестър
* трагедия „Цар Едип“ от Софокъл – 1860
* „Поражението на Сенахериб“ – 1867
 
; За солисти, хор и пиано
* Исус Навин – 1877
 
; За вокал и пиано
* сборник „Млади години“ – 1865
* циклите „Детска“ (1872), „Без слънце“ (1865), „Песни и пляски за смъртта“ (1875- – 77)
* песни и романси върху текстове от Н. А. [[Некрасов]], [[Алексей Константинович Толстой|А. К. Толстой]], Т. Г. [[Тарас Шевченко|Шевченко]], [[Алексей Колцов|А. В. Колцов]], други поети и върху собствени текстове, както записи и обработка на народни песни
 
== Бележки ==
{{Нормативен контрол}}▼
<references/>
 
▲{{Нормативеннормативен контрол}}
 
{{СОРТКАТ:Мусоргски, Модест}}
[[Категория:Руски композитори]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Модест_Мусоргски“.