Разлика между версии на „Семиноли“

м
войни -> воини
({{lang-en}} => {{lang|en}})
м (войни -> воини)
До този момент микосуките все още са доминиращо племе, а езикът Хичити бил основният език. След [[Крикска война|Крикската война]] от 1813 – 1814 г. много бежанци от Горните [[крики]] утрояват населението в северна [[Флорида]] и водещ език става [[Мускогски езици|Мускогският]].
 
През 1799 г. семинолите заедно с микосуките имат общо 7 града, които след Крикската война бързо нарастват на над 20. Въпреки нарастването на населението, селищата били доста разпръснати, за да може да се възстановят крикските градове и кланови структури. Селищата били разположени в широк обхват, около река [[Апалачикола (река)|Апалачикола]], в [[Алачуа Плейнс]] и надолу по крайбрежието около залива [[Тампа (залив)|Тампа]], достигащи чак до днешния [[Маями]].<ref name="Handbook">{{cite book |title= „Florida Seminole and Miccosukee“ in Handbook of North American Indians|volume=14 Southeast|last= Sturtevant|first= William C.|authorlink= |coauthors=Jessica R. Cattelino |year= 2004|publisher= Smithsonian Institution|location= Washington DC|isbn= 978-0160723001|pages= 429- – 449|url= |accessdate=}}</ref>
 
== Култура ==
Преди Семинолските войни всеки техен град имал [[вожд]] и Съвет на старейшините. След това са сформирани 3 подразделения, 2 микосуки и едно крики като всяко имало главен вожд и Съвет. По принцип поддържали социалните и религиозни структури характерни за криките, но за разлика от крикските градове техните били по-малки и без централен площад, а жилищата им били обикновени дълги домове разделени на две части. До дома имало и друга по-малка постройка подобна на крикските [[хамбар]]и. След бягството им в [[Евърглейдс]] започват да използват прости отворени от страни навеси със сламени покриви и издигнати на платформи заради наводненията.
 
По време на колониалния период, след като вече и двете племена са се утвърдили като водещи в Северна Флорида и южна [[Джорджия]] развиват обширна търговия, както с испанците така и с англичаните. След Американската революция през 1784 г. [[Великобритания]] прехвърля източна и западна Флорида на [[Испания]]. Испанците позволяват на семинолите да разширят територията си дълбоко навътре в полуострова.<ref name="Handbook"/>
 
== Американска експанзия и Първа семинолска война ==
В началото на 19 век американската армия все по-често нахлува в територията на Испания, за да връща избягали роби, които търсели убежище при семинолите. По време на Крикската война [[Андрю Джаксън]] става герой. Две години по-късно той навлиза с войски в Северна Флорида. На 21 ноември 1817 г. войските му атакуват село на микосуките в югозападна Джорджия. Някои историци дават тази дата като начало за Първата семинолска война. Седмица след атаката на селото лодка с доставки и с 40 – 50 души на борда е нападната от индианците на река Апалачикола. Повечето от екипажа са убити и когато новината достига до [[Вашингтон]] секретарят на Войната, [[Джон Калхун]] нарежда на Андрю Джаксън да нахлуе във Флорида и да накаже враждебните индианци. Джаксън събира силите си във Форт Скот на самата граница през март 1818 г. В армията му има 800 редовни войници, по 1000 доброволци от [[Тенеси]] и Джорджия, и 1400 войнивоини от Долните крики. На 15 март тази огромна военна сила навлиза във Флорида по река Апалачикола и достига до стария Негро Форт. На мястото на стария форт Джаксън заповядва да се построи новия Форт Гадсдън. След това армията се насочва към езерото [[Микосуки (езеро)|Микосуки]]. На 31 март войските превземат Талахаси, а на следващия ден и селото Микосуки. След това Джаксън предприема масиран поход на юг. На 6 април войските достигат до испанската крепост Сан Марки. Джаксън освобождава испанския гарнизон. След това американците нападат селата съставени предимно от черни роби по река [[Суони]]. На 12 април войската се натъква на село на Червените пръчки на река [[Еконфина]]. Около 40 войнивоини били убити, а 100 жени и деца заловени. След като армията намира селата по река Суони изоставени ги опожаряват и се завръща в Сан Марко. Джаксън оставя гарнизон в крепостта, а основните сили се връщат във Форт Гадсдън. На 7 май под претекст, че в Пенсакола се събират въоръжени индианци, Джаксън повежда 1000 мъже към града. Испанският губернатор на Западна Флорида протестира остро и заявява, че повечето индианци в [[Пенсакола (град)|Пенсакола]] са жени и деца, а мъжете са невъоръжени. Джаксън не обръща внимание и на 23 май влиза в града. Малко по-късно испанците предават и Форт Баранкас. Джаксън назначава полковник Уилям Кинг за военен управител на Западна Флорида.
 
В резултат на похода на генерал Джаксън във Флорида, Испания е принудена да продаде Флорида на [[САЩ]] през 1819 г.<ref name="Handbook"/>
 
== Втора семинолска война ==
През 1821 г. Андрю Джаксън е назначен като губернатор на Флорида, но само след 3 месеца подава оставка. През 1823 г. новото правителство на Флорида решава да затвори семинолите в един голям [[индиански резерват|резерват]] в централната част на полуострова. В началото на септември 1823 г. 425 изтъкнати семиноли се срещат с американски комисари в Моултри Крийк за обсъждане на въпроса. До 1826 г. повечето семиноли са в резервата и от началото на 1827 г. армията съобщава, че всички индианци са в резервата и обстановката в региона е спокойна.
 
През 1828 г. старият враг на семинолите Андрю Джаксън е избран за президент и прокарва Закона за премахване на индианците на следващата година. Закона е ратифициран от Конгреса през 1830 г. и правителството предприема действия за изгонването на индианците на запад от Мисисипи. Във връзка с това през пролетта на 1832 г. вождовете на семинолите са повикани на среща с комисари в Ландинг Пейн на река [[Оклауаха]]. Новият договор предлага на семинолите да се преместят на запад, на земя, която сами си изберат и харесат. За целта 7 от вождовете са изпратени на запад да одобрят новата им родина. След завръщането им в началото на 1833 г. те подписват декларация, че земята е хубава и се съгласяват да се преместят с хората си. Останалите вождове отказват да признаят договора, но повечето от хората живеещи по река Апалачикола са убедени от комисарите да се преместят. Въпреки несъгласието на останалите, Конгреса ратифицира договора от Ландинг Пейн през април 1834 г. и на племето е даден срок да организират преместването си. Въпреки увещанията и заплахите вождовете остават непреклонни в решението си да не се местят. Виждайки, че няма да се разреши въпроса по мирен начин властите във Флорида започват да се готвят за война с индианците. Отношенията се влошават след схватката при Хикъри Синк, където група заселници напада индианци под претекст, че са им откраднали говедата. На 28 декември 1835 г. подразделение от 110 войници под командването на майор Дейд са нападнати от засада и убити. През следващите няколко месеца са организирани големи военни подразделения, за да се справят със семинолите. Междувременно атаките на индианците парализират целия полуостров. На 21 ноември 1836 г. в битката при Уху Суомп индианските войнивоини успяват да отблъснат над 2500 войници. Междувременно като главнокомандващ на войските във Флорида е назначен генерал [[Томас Джесъп]]. През януари 1837 г. неговата армия от 9000 мъже, повечето от които доброволци започва адекватни действия и до края на месеца някои вождове вече искат примирие. До май повечето от главните вождове капитулират. Борбата продължават само [[Оцеола]] и [[Сам Джонс]] (Абиака, Арипека). Оцеола е пленен през лятото и умира в затвора. Тези, които отказали да се предадат избягали на юг и продължили борбата. През 1840 г. и 1841 г. армията постепенно излавяла непокорните и ги изпраща на запад. В началото на 1842 г. военният командир на Флорида получава нареждане да остави семинолите на мира, да ги затвори в неформален резерват в югозападна Флорида и да обяви край на войната. През ноември 1843 г. военното командване съобщава, че във Флорида са останали само 95 войнивоини семиноли и 200 жени и деца, които вече не са заплаха. Войната струва на американците твърде скъпо, 40 милиона долара и 1500 жертви.<ref name="Handbook"/>
 
== Трета семинолска война ==
С установяването на мира се увеличават заселниците и съответно натиска върху властите за все повече земя. Заселниците все повече се приближават до индианския резерват, вследствие на което се увеличават стълкновенията. След няколко схватки армията отново пристига, този път с намерението да прочисти полуострова от индианци. През февруари 1850 г. 74 семиноли са изпратени на запад. До 1855 г. над 700 войници кръстосват полуострова и системно излавят индианците. Заловените веднага са изпращани на запад. Притиснати от войските в Евърглейдс, до 1858 г. размирните индианци се предават и веднага са изпратени на запад. Тези, които останали настрани от войната били оставени на мира.<ref name="Handbook"/>
 
== Следвоенен период и съвременно развитие ==
Малките индиански популации, които оцелели в южна Флорида са оставени необезпокоявани за дълго време. Хората се опитали да запазят своя начин на живот, но бързо променящата се среда около тях ги кара да се адаптират към бялата култура. В началото на 20 век тези групички са съсредоточени в 5 лагера в Евърглейдс. Тези, които говорели мускогски се установили в северната част на Евърглейдс, близо до Кау Крийк. Впоследствие стават известни като Кау Крийк семиноли. Пред 1930 г. Кау Крийк семинолите получават 5000 акра земя за резерват. Впоследствие са създадени общо 6 резервата: Биг Сайпръс (212 км2), Брайтън (148 км2), Холивуд (2 км2), Имокали, Тампа и Форт Пиърс. От началото на 1940-те племето започва да се мести в тях.