Васил Хаджикимов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м -, replaced: Република Македония → Северна Македония|Република Македония (2) редактирано с AWB |
|||
Ред 5:
| описание = български революционер и общественик
| роден-място = [[Ново село (Община Щип)|Ново село]], [[Османска империя]]
| починал-място = [[Щип]], [[Северна Македония|Република Македония]]
}}
'''Васил Димитров Хаджикимов''' ({{стар|Василъ хаджи Кимовъ}}) е български революционер и общественик, деец на [[Македонска младежка тайна революционна организация|Македонската младежка тайна революционна организация]], [[Вътрешна македонска революционна организация (обединена)|Вътрешната македонска революционна организация (обединена)]] и на [[Български акционни комитети|Българските акционни комитети]].
Ред 23:
След затвора Хаджикимов живее в Скопие и работи Университетската библиотека „Св. Климент Охридски“, където през 1970 година издава „Ретроспективна библиография на Македония – книги“ в тираж 500 броя. По-късно се премества в София, България, където пише материали за съпротивата срещу македонизма в периода 1944-1980 година. Там заключава, че са проведени над 700 политически процеса срещу българи, доста от които със смъртна присъда, а други 23 хиляди души са убити или изчезнали. 120 хиляди общо са преминали през затворите на Югославия, а около 180 хиляди са прогонени в България и в други страни по света<ref>[http://knigite.kroraina.com/knigi/44/drugi.html Гоцев, Димитър, „НОВАТА НАЦИОНАЛНО-ОСВОБОДИТЕЛНА БОРБА ВЪВ ВАРДАРСКА МАКЕДОНИЯ 1944-1991 г.“, Македонски научен институт, София, 1998 г.]</ref>.
След обявяването на независимостта на [[Северна Македония|Република Македония]] се завръща в Ново село, където умира на 20 декември 1992 година. Васил Хаджикимов е автор и на книгите „Слънчеви дни“ (Скопие, 1942), „Унче и Димче - Пусто турско“ (Щип, 1964), „Любовни копнежи“ (Скопие, 1972) и други<ref>[http://balder.prohosting.com/asen/vhk_asen_1.htm Ива Бурилкова, Цочо Билярски, „Васил Хаджикимов - БКП и македонското освободително движение]</ref>.
Васил Хаджикимов пише:
| |||