Ханс Кристиан Оерстед: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-== Източник == +== Източници ==); козметични промени |
мРедакция без резюме |
||
Ред 20:
}}
'''Ханс Кристиан Оерстед''' ({{lang|da|Hans Christian Ørsted}}, правилно произношение '''Йорстед''') е един от най-изявените [[учен]]и на [[19 век]], който изиграва решаваща роля в разбирането на [[електромагнетизъм|електромагнетизма]]. През [[1820]] г. той наблюдава, че стрелката на [[компас]]а се отклонява от магнитния [[северен полюс]], когато наблизо се включва и изключва [[електрически ток]] в [[проводник]]. Това показва, че [[електричество]]то и магнетизма са свързани явления
== Живот ==
Ред 30:
След [[1800]] г. той изучава новооткрития [[галванизъм]], а през [[1801]] г. печели стипендия за специализация в чужбина. За трите години, прекарани извън [[Дания]], той посещава [[Германия]] и [[Франция]]. Там се среща с много известни физици и математици, които оказват голямо влияние върху него.
Завръщайки се вкъщи през [[1806]] г., Оерстед става професор в Копенхагенския университет, където първите му изследвания в областта на физиката се занимават с електричеството и [[акустика]]та. Той всъщност е основателят на катедрата по физика в Копенхагенския университет. Университетът развива активна дейност в доразвиване на неговата работа. Това довежда до системно изучаване на физика и химия и създаването на сравнително добри лабораторни условия.
През [[1812]] и [[1813]] г. Оерстед предприема второ пътешествие до Германия, Белгия и Франция.
Ред 45:
Ханс Кристиян Оерстед демонстирал топлинните ефекти на [[стълб на Волта]] (първият [[галваничен елемент]]), когато забелязал, че стрелката на компаса, който стоял до него, се отклонила от север. Това се получавало всеки път, когато използвал стълба на Волта. Това го довело до заключението, че електрическият ток създава [[магнитно поле]]. Това било раждането на електромагнетизма.
Той сам разказва как един ден през април, докато обмислял лекция за електричеството и магнетизма, в която щял да използва нова електрическа батерия, му хрумнало, че както [[светлина]] и [[топлина]] се излъчват от всичките страни на проводник, по който тече ток, така е възможно да се разпространяват и магнитни сили. Решил да изследва това, като свързал с тънка [[платина|платинена]] жичка изводите на батерията, за да се загрее под влияние на тока. Жичката била поставена в направление север-юг, успоредно на стоящата под нея стрелка на малък компас. Нямало време да изпробва теорията си преди лекцията, но по време на лекцията той толкова се убедил в правилността на идеята си, че веднага провел експеримента и открил, че стрелката
[[Файл:17. Естердов експеримент.ogv|мини|Видео демонстрация на експеримента с компаса
Понеже ефектът бил съвсем слаб, защото такъв бил и токът, той отложил по-нататъшните изследвания за три месеца, за да може да има повече време да изследва явлението. По-късно, през юли, започнал много разширено изучаване, което довело до доклад (на [[
▲Понеже ефектът бил съвсем слаб, защото такъв бил и токът, той отложил по-нататъшните изследвания за три месеца, за да може да има повече време да изследва явлението. По-късно, през юли, започнал много разширено изучаване, което довело до доклад (на [[латински език|латински]]!), който бързо бил преведен на основните езици във водещите научни списания.
Откриването на магнитното действие на електрическия ток през 1820 г. веднага било отбелязано като епохален напредък, но Оерстед оставил по-нататъшната работа върху електромагнетизма на други. [[Андре-Мари Ампер]] веднага повторил експеримента на Оерстед и съставил математически формули. Оерстед също открил, че не само магнитна стрелка се отклонява от тока, но и че проводник с ток също се отклонява в магнитно поле. С това той полага основите за създаването на [[електрически двигател|електрическия двигател]].
Освен по електромагнетизма, той е работил в областта на свиваемостта на [[газ]]овете и [[течност]]ите и [[диамагнетизъм|диамагнетизма]]. Оерстед има значителен принос в областта на химията с откриването на [[пиперин]]а (1820 г.), една от лютивите съставки на [[Пипер (растение)|пипера]], също и получаването на [[алуминий
== Единицата оерстед ==
{{основна|Оерстед}}
През [[1932]] г. на физическата единица за напрегнатост на магнитното поле е дадено името '''оерстед'''.
Oersted ('''Oe''') по системата [[CGS|сантиметър-грам-секунда]] е извънсистемна единица за напрегнатост на магнитното поле. Един оерстед се дефинира като напрегнатостта на полето във [[вакуум]] на разстояние един [[сантиметър]] от намотка с размери единица и ток единица. Поле с напрегнатост един оерстед създава магнитодвижеща сила от 1 [[гилберт]] за сантиметър от проводника. Единицата за напрегнатост на магнитното поле в системата MKS (метър, килограм, секунда), днес доразвита в [[SI|Международната система единици]], няма собствено име, но еквивалентът на един оерстед в системата SI е 79,577472 ампернавивки на метър. Преди [[1930]] г. тази единица се е наричала гаус.
== Източници ==
| |||