Разлика между версии на „Електродинамика“

кор.
м (Bot: Automated text replacement (-language=ru +език=ru))
(кор.)
|- style="background-color: #aaeecc;"
! Наименование
! [[Диференциал (математика)|Диференциал]]на форма
! [[Диференциална]] Форма
! [[ИнтегралнаИнтеграл]]на форма
|-
| [[Закон на Гаус]] относно <br />
|}
 
1. (Гаус) Потокът на електрическото поле през затворена повърхност е равен на заградените свободни заряди разделени на енектрическатаелектрическата проницаемост на средата:
 
:<math>\mathbf{\Phi e}=\oint_S \mathbf{E} \cdot d\mathbf{A} = {Q \over {
|-
| <math>d\mathbf{A}</math>
| диференциален вектор, равен по дължина на площттаплощта на пренебрежимо малка област, с посока по нормалата към повърхността на тази област
|<math>m^2</math><br />
метър квадратен
<big>'''I = U / R'''</big>
 
Когато през 1820 г. [[Ханс Кристиан Оерстед|Х. ОерщедОерстед]] за първи път наблюдава, че в момента на пускане на [[Електрически ток|електричен ток]] през жицапроводник стоящата наблизо [[Компас|магнитна стрелка]] се отклонява, става ясно, че движещите се в жицатапроводника електрични заряди създават магнитно поле, което действа върху стрелката. През 1831 г. [[Майкъл Фарадей|М. Фарадей]] открива че и [[Магнитно поле|магнитното поле]] от своя страна действа върху движещите се електрични заряди – той бързо премества [[проводник]] между полюсите на [[магнит]]и и в резултат в проводника възниква електричен ток. През 1865 г. [[Джеймс Кларк Максуел|Дж. Максуел]] показва теоретично, че [[Електрическо поле|електричното]] и магнитното поле не съществуват независимо едно от друго, а са проява на едно и също поле – [[Електромагнитно поле|електромагнитното]]. Когато това поле е наблюдавано експериментално от [[Хайнрих Херц|Х. Херц]] през 1886 г. във вид на [[Електромагнитно излъчване|електромагнитни вълни]] ([[радиовълни]]), потвърждава се и теоретичното предположение на Максуел, че то трябва да се разпространява със скорост, равна на [[Скорост на светлината|скоростта на светлината]] (300 000 km/c във [[вакуум]]). Днес знаем, че [[светлина]]та, радиовълните, [[Рентгеново лъчение|рентгеновите лъчи]] са проява на електромагнитното поле. За да може да предава взаимодействието между електричните заряди, това поле трябва да бъде материално. Електромагнитното поле се състои от частици, наречени [[квант]]и, или [[фотон]]и. Тези частици се излъчват от електрично заредена частица, разпространяват със скоростта на светлината и когато достигнат друго тяло, което е електрично заредено, взаимодействат с него. Всеки фотон се характеризира преди всичко с енергията, която носи: фотоните на светлината имат по-голяма енергия от фотоните на радиовълните и по-малка от тази на рентгеновите лъчи. От своя страна, фотоните на светлината, които нашето зрение възприема като сини, жълти, червени, също се различават по енергия (най-малка е енергията на червените и най-голяма – на виолетовите фотони).
 
Днес законите на електродинамиката помагат да се решават различни задачи, свързани с движението на електрично заредени частици в различни по форма и големина електромагнитни полета. В [[Електронен микроскоп|електронния микроскоп]] например, се използват системи от електрични и магнитни полета, като наречени лещи. Те управляват движението на електроните, като създават увеличеното до един милион пъти изображение на изследвания обект. В устройствата, с които учените днес правят опити за осъществяване на управляеми [[Термоядрен синтез|термоядрени реакции]], веществото е нагрято до милиони градуси и се намира в състояние на [[плазма]], в която атомите са разпадната на [[йон]]и и електрони. Тази плазма не може да се държи в съдове, защото не съществува материал, който да издържи дори и много по-низка температура. Тъй като плазмата се състои от електрично заредени частици, в съответствие със законите на електродинамиката тя се удържа в малък обем (като в съд) с помощта на електрични и магнитни полета.