Скулптура: Разлика между версии

В началото на 20 век Пабло Пикасо революционизиралреволюционизира изкуството на скулптурата, когато започналзапочва да създава своите скулптурни конструкции, изработени чрез комбиниране на несъответстващи си обекти и материали. Той достигнал нови висини в изкуството на скулптурата със своето иновативно конструиране в три измерения с коренно различни материали. Един колаж станалстава радикално развитие в двуизмерното изкуство, а конструкцията – в триизмерната скулптура. ИзмислянетоВъзходът на сюрреализма довелодовежда до това „механичната скулптура“ и „колажа“„колажът“ да бъдат описани като „скулптура“. В по-късните си творчески години Пабло Пикасо станалсе плодовитпревръща керамикв иплодовит грънчаркерамик, революционизирайкипроменяйки радикално начина, по който се възприема керамичното изкуство. Джордж Е. Ор и повече съвременни скулптори като Питър Вулкос, Кенет Прайс, Робърт Арнесън, Джордж Сегал и др. ефективно използвалиизползват керамиката като важно интегрално средство зав работататворчеството си.

По подобен начин, творбитеТворбите на Константин БранкузиБрънкуш в началото на 20 век далипрокарват път наза по-късната абстрактна скулптура. Бунтувайки се срещу натурализма на Роден и съвременниците му от късния 19 век, Бранкузи стилизиралстилизира обектите до тяхната есенция, както е показано в неговата серия от 1924 г. „Птица в пространството“. Тези елегантно рафинирани форми станали синоними на скулптурата от 20 век. През 1927 г. Бранкузи спечелил съдебно дело срещу митническите власти на САЩ, които възприели скулптурата му като „суров метал“.

От средата на 20 век модернистичните тенденции в абстрактната и фигуративната скулптура доминиралипревземат общественото въображение, а популярността на модернистичната скулптура съпътстваласъпътства традиционния подход. Пикасо биле нает да направи макет за огромна 15-метрова скулптура, която да бъде построенаиздигната в Чикаго. Днес тя е познатаизвестна като „Чикагският Пикасо“. Той започнал проекта с голям ентусиазъм, проектирайки скулптура, която е двусмислена и някакси противоречива. Какво представлява тази фигура не е известно, може да е птица, кон, жена или напълно абстрактна форма. Скулптурата, една от най-видните забележителности в търговската част на Чикаго, билае открита през 1967 г. Пикасо отказалотказва да му се платят 100 000 долара за нея, адарява ги дарилсумата на хората от града.

В края на 50-те години и 60-те години абстрактните скулптори почнализапочват да експериментират с широк обхват от нови материали и различни подходи, за да създават творбите си. Сюрреалистично въображение, антропоморфна абстракция, нови материали и комбинация от нови енергийни източници и различни повърхности и обекти станали характерни за много по-модернистичната скулптура. Колаборативните проекти с дизайнерите на лендскейп, архитектите, и архитектите на лендскейп разширилиразширяват екстериорните експозиции и контекстуалната интеграция.

Творци като Исаму Ногучи, Дейвид Смит, Александър Калдър, Жан Тингели, Ричард Липолд, Джордж Рики, Луиз Буржоа и Луиз Невелсън определилиопределят видапосоките на модерната скулптура, а минималистичните творби на Тони Смит, Робърт Морис, Доналд Джъд, Лари Бел, Анн Труит, Джакомо Беневели, Арналдо Помодоро, Ричард Серра,Сера и Дан Флавин иоставят други,своя довелиотпечатък къмвърху насоки в съвременната абстрактнамодерната скулптура.

До 1960 г. доминират абстрактният експресионизъм, геометричната абстракция и минимализмът доминирали. Някои от творбите от този период са: кубистичните творби на Дейвид Смит и споените стоманени творби на Сърсър Антъни Каро, широкообхватната работа на Джон Чембърлейн и творбите за инсталацииинсталациите на открито на Марк ди Суверо.

По времето наПрез 60-те и 70-те години добиладобива популярност фигуративната скулптура в стилизирани форми на модернистичните творци Ленърд Баскин, Ернест Трова, Марисол Ескобар, Пол Тек и Мануел Нери. През 80-те години някои творцитворците, които изучавалиизследват фигуративната скулптура, билиса Робърт Греъм, в класически изразен стил, и Фернандо Ботеро, който превръщалпревръща „огромните фигури“ от своите картини в монументални скулптури.

Също така, по време наПрез 60-те и 70-те години на 20. век, творци като Стивън Антонакис, Криса, Уолтър де Мария, Дан Флавин, Робърт Смитсън, Робърт Ървин, Клаес Олденбург, Джордж Сийгъл, Едуард Киенхолц, Дуейн Хенсън и Джон ДеАндреа изучилиизследват по нов начин абстракцията, метафорите и фигуративността, заедно със светлинната скулптура, ленд арт-а и изкуство на инсталациите.

Пост-модернатаПостмодерната скулптура има по-широко поле на изява от модерната скулптура, според наблюденията на Розалинд Краус. Нейната идея за „скулптура в разширеното поле“ идентифицира серии от противодействия, които описват различните дейности, „подобни на скулптура“, които са пост-модерна скулптура: