Цветан Петров (инженер): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
вътр препр, неутрализ
Ред 1:
{{друго значение|инженера|революционера,|Цветан Петров (революционер)}}
{{Личност
| име = Цветан Петров
| име-оригинал =
| категория = инженер
Ред 31:
}}
 
'''Цветан Стефанов Петров (Цинцарски)''' е български [[Радиоелектроника|радиоелектронен]] [[инженер]], (специалист по [[електронноизчислителна техника]]), и любител-краевед (с 2 публикувани книги).
 
== Биография ==
Цветан Петров е роден на 26 декември 1940 г. в село Долна Гнойница (сега [[Михайлово (Област Враца)|Михайлово]], област Враца). Завършва гимназия в гр. [[Монтана]] и [[електроинженерство]] във факултет „Радиоелектроника“ на [[ТУС|ВМЕИ „Ленин“]] в София.
 
Инж. Петров е от българскитепоколението български инженери, коитоработили за развитието на [[Електронна промишленост в България|електрониката в България]]. Те в много кратък срок трябваше да овладеят новостите в радиоелектрониката и да преминат от технологията с използане на обемен монтаж и електронни лампи, да преминат към печатен монтаж на [[Електронен компонент|електронната апаратура]], използване на нови [[Електронна схема|схемни решения]] с внедряване на полупроводникови[[полупроводник]]ови елементи, иа по-късно и на [[интегрални схеми]] на базата на постиженията в микроелектрониката. Започва работа в края на 1960-те в Завод за изчислителна техника – София (ЗИТ) по внедряването и производството на първата серийно произвеждана в България електронноизчислителна машина [[ЗИТ-151]], по лиценз на Facom - – Япония. ЗИТ-151 е изпълнена изключително с полупроводникови прибори - – [[транзистор]]и и [[диод]]и. Година по-късно участва във внедряването и производството на ЕИМ от единната система за социалистическия лагер [[ЕС 1020]], която е от по-ново поколение и е изградена с [[Интегрална схема|интегрални схеми]] с ниска степен на интеграция. През 1980 г. в ЗИТ се усвоява и производството на ЗИТ 500Т и ЗИТ 500М – системи за [[Цифрово програмно управление|цифрово-програмно управление]] (ЦПУ) за металорежещи машини по лиценз на японската фирма Fanuc (съответно фирмените изделия Fanuc 5T и Fanuc 5M). И двете електронни управления се внедряват в металорежещите машини, произвеждани от заводите на ДСО „ЗММ“. Петров работи по внедряването и техническото обслужване на ЦПУ в заводите на ДСО „ЗММ“, където след продължителна работа като зам.заместник-директор и директор в предприятия от машиностроенето, се пенсионира през 2002 година като изп.изпълнителен директор на Институт за металорежещи машини и инструменти АД – (ИММИ), София.
 
Силно привързан към родния си край, следСлед пенсионирането си Петров, в съавторство със Захари Илчев, подготвя краеведско изследване за родния си край и през 2006 г. издава книгата „Разказ за Михайлово“<ref>Маринова, Ирина. ''Представяне на авторски труд''. Родознание, год. XII, брой 1, 2007, с. 69</ref>. Изследванията си върху родовите връзки на фамилиите в родното му село от заселването до днес публикува през 2008 г. под заглавието „Родове от село Михайлово“<ref>Маринова, Ирина. ''Втора авторска книга за село Михайлово''. Родознание, год. XIV, брой 1, 2009, с. 69</ref>.
 
== Публикации ==