Давид Щраус: Разлика между версии

Роден в [[Лудвигсбург]], близо до [[Щутгард]], на 12 години е изпратен да учи в евангелистката семинария в [[Блаубойрен]], близо до [[Улм]], за да се подготви да изучава теология. Двама от директорите на училището билиса професорите [[Фридрих Хайнрих Керн]] (1790 – 1842) и [[Фердинанд Кристиан Баур]], които старателно проповядвалипроповядват дълбока признателност към древните класики и принципите на текстуалния критицизъм, пред учениците си, което било приложимо при работа, както със свещени текстове, така и с класически.

През 1825 Щраус постъпилпостъпва в Университетът в Тюбинген (Tübinger Stift). Преподавателите по философия не успелиуспяват да го заинтригуват, но теориите на [[Фридрих Вилхелм Йосиф Шелинг]], [[Якоб Беме]], [[Фридрих Даниел Ернст Шлейермахер]] и [[Георг Вилхелм Фридрих Хегел]] успешно спечелилипечелят неговата вярност. През 1830 той станалстава помощник на провинциален свещеник, а 9 месеца по-късно приелприема поста на преподавател в семинариите на [[Маулброн]] и [[Блаубойрен]], където преподавалпреподава латински език, история и иврит.

През месец октомври на 1831 година, Щраус освободилосвобождава поста си, за да се обучава от Шлейермахер и Хегел в Берлин. Скоро след пристигането му Хегел починалпочива, а от лекциите на Шлейермахер, биле заинтересуван само от отнасящите се за живота на Иисус. Щраус се опиталопитва да намери сродни души сред последователите на Хегел, но не успялуспява. Още докато биле под влиянието на разграничението на Хегел между Представяне и Понятие, Щраус вече бил замислилзамисля основните идеи в своите два главни теологични труда: ''Das Leben Jesu'' („Life of Jesus“, „Животът на Иисус“) и ''Christliche Glaubenslehre'' („Christian Dogma“, „Християнското религиозно учение“).

През 1832 Щраус се завърналзавъръща в Тюбинген и водилводи много успешни лекции по логика, история на философията и етика. Въпреки това, през есента на следващата година напусналнапуска, за да отдаде времето си изцяло на завършването на своята „Das Leben Jesu“, койтокоято биле публикуванпубликувана, когато биле на 27 години. Оригиналното пълно заглавие е ''Das Leben Jesu kritisch bearbeitet'' – „Животът на Иисус, критично разгледан“ (Tübingen: 1835 – 1836), и биле преведенпреведена на английски от [[Джордж Елиът]] (Мариан Евънс) (1819 – 1880) и публикуванпубликувана със заглавието ''The Life of Jesus, Critically Examined'' (3 vols., London, 1846).

Тъй като неговият ''Life of Jesus'', биле отхвърлян от хегелианците, Щраус защитилзащитава труда си в отделна книга: ''Streitschriften zur Verteidigung meiner Schrift über das Leben Jesu und zur Charakteristik der gegenwärtigen Theologie'' (Tübingen: E. F. Osiander, 1837), която билае преведена на английски чак през 1983 от [[Мерилин Чейпън Маси]] и публикувана със заглавието ''In Defense Of My 'Life of Jesus' Against the Hegelians'' – „ В защита на моята „ Животът на Иисус” срещу хегелианците”. Атаката на хегелианците билае водена от известния учен [[Бруно Бауер]], който публикувалпубликува критики в академични списания в продължение на няколко години. А когато младият [[Фридрих Вилхелм Ницше]] също започналзапочва да критикува Щраус, Бауер подкрепялподкрепя Ницше по всякакъв начин. В третия вариант (1839) на „Das Leben Jesu“, и в „Zweifriedliche Blätter“ – „Две мирни писма“, Щраус направилправи известни отстъпки към критиците си, но година по-късно, премахналпремахва част от тях в четвъртата си преработка на „Das Leben Jesu“.

Щраусовият ''Das Leben Jesu, kritisch bearbeitet'' – „Животът на Иисус, критично разгледан“ билсе оказва сензация. Без да отрича съществуването на Иисус, Щраус осъдилосъжда чудесата от Новия Завет като митични допълнения, които нямалинямат реална подкрепа от факти. [[Карл Август фон Ешенмайер]] написалпише отзив през 1835 наречен „The Iscariotism of ourdays“ – „Искариотизмът на нашето време“, който Щраус определилопределя като „потомството на легитимния брак между теологичното невежество и религиозната нетърпимост, благословен от ходеща на сън философия“. Графът на Шафтсбъри нарекълнарича превода на Мариан Евънс от 1846 "най-вредната книга, която някога се е пръквала от дълбините на ада.“ Когато Щраус биле избран да оглави факултета по теология в Универисетът в Цюрих, назначението провокиралопровокира такава буря от противоречия, че властите решилирешават да го пенсионират преди да заеме поста.

Точно характеризирането на чудотворните елементи като митични направилоправи ''Das Leben Jesu'' толкова полемична. Анализирайки самосъгласуваността и обръщайки внимание на многобройните противоречия в Библията, Щраус заключилзаключва, че историите за чудеса не са реални събития. Според него, ранната църква ги е създала, за да представи Иисус като месия от еврейските пророчества. Тези възгледи билиса в противоположност на преобладаващите такива по времето на Щраус, а именно: рационализма, който обяснявалобяснява чудесата като погрешно изтълкувани събития без свръхестествен произход, и супернатурализма, който приемалприема библейските разкази като напълно достоверни. Различният подход на Щраус, при който чудесата са разглеждани като митове, създадени от ранните християни, за да подкрепят еволюционната си концепция за Иисус, известилизвестява нова епоха в текстовото и историческото отношение към възхода на християнството.

През 1840 – 51 Щраус публикувалпубликува своята ''Christliche Glaubenslehre'' – „Християнско религиозно учение“ в два тома. Главният принцип на новите му трудове биле, че историята на християнските доктрини, всъщност е в основата на историята на тяхното разпадане.

До 1847 Щраус възобновилвъзобновява писателската си дейност с публикуването на ''Der Romantiker auf dem Thron der Cäsaren'' – „Романтикът на Цезаровия трон“ в [[Mannheim]], където той изобразилизобразява сатирично сходство между [[Юлиан Отстъпник]] и [[Фридрих Уилям IV]] от [[Прусия]]. Древният римски император, който се опитал да преобърне напредъка на християнството бил представен като „наивен мечтател, който превърнал носталгията по древността в начин на живот, и чиито очи бяхабили затворени за неотложните нужди на настоящето“ – тънко забулена препратка към известните романтични мечти на съвременния пруски крал за възстановяване на предполагаемата слава на феодалното средновековно общество.

През 1848 Щраус е номиниран за член на Франкфуртския парламент, но биле победен от [[Кристоф Хофман]] (1815 – 1885). По-късно е избран за Вюртембергската камара, но действията му билиса толкова консервативни, че избирателите му поискалиискат оставката. Той преодолялпреодолява политическите си разочарования чрез произвеждането на поредица от биографични творби, които му осигуряват постоянно място в немската литература ([[Schubarts Leben]], 2 vols., 1849; [[Christian Märklin]], 1851; [[Nikodemus Frischlin]], 1855; [[Ulrich von Hutten]], 3 vols., 1858 – 1860)

Щраус се завърналзавръща към теологията с публикуването на биографията на [[H. S. Reimarus]] през 1862. Две години по-късно публикувалпубликува ''Das Leben Jesu fü rdas deutsche Volk bearbeitet'' – „Животът на Иисус за немския народ, преработена“. Не постига ефект, сравним с първата книга от поредицата, но получава множество критични отзиви, който Щраус адресира в своята брошура „Die Halben und die Ganzen“ – „Половините и Целите“ (1865), насочена специално срещу [[Даниел Шенкел]] (1813 – 1885) и [[Ърнст Вилхелм Хенгстенберг]] (1802 – 1869).

Неговата „Der Christus des Glaubens und der Jesus der Geschichte“ – „Христос на вярата и историческият Иисус“ (1865) е жестока критика на лекциите на Шлайермахер за живота на Иисус, които билиса публикувани в същия период. От 1865 до 1872 Щраус живее в [[Дармщат]], а през 1870 публикува лекциите си за Волтер. Неговият последен труд ''Der alte und der neue Glaube'' – „Старата и новата вяра“, преведен като „On The Old and New Faith“, билстава почти такава сензация като ''Life of Jesus'', и не по-малка при неговите приятели, които сеостават учудвалиучудени на неговия едностранен поглед върху Християнството и на неговото открито и твърдо загърбване на духовната философия за материализма на модерната наука. Ницше остро критикува тази работа в първата част на своята поредица ''Unzeitgemässe Betrachtungen'' – „Остарели наблюдения“. Щраус добавя ''Nachwort als Vorwort'' – „Послеслов като предговор“ към четвъртото издание на книгата (1873). Скоро след това, Щраус се разболява и умира в Лудвигсберг на 8 февруари 1874.