Разлика между версии на „Петя Дубарова“

2702 байта изтрити ,  преди 8 месеца
връщане; копи от http://burgascity.com/вечната-поетеса-петя-дубарова-и-страд/
м (Премахната редакция 9523707 на 109.160.40.117 (б.))
Етикет: Връщане
(връщане; копи от http://burgascity.com/вечната-поетеса-петя-дубарова-и-страд/)
|}}
 
След изненадващата ѝ и загадъчна смърт плъзват различни слухове за причините за самоубийството. И до днес съществува версия, според която поетесата се е самоубила заради нескопосано комсомолско обвинение за саботаж. Обвинението е по повод повредена пръскачка на автоматизирана линия по време на средношколска бригада във фабрика. С трагичния си избор девойката споделя съдбата на редица български известни поети – [[Пеньо Пенев (поет)|Пеньо Пенев]], [[Димитър Бояджиев]], [[Пейо Яворов]], [[Андрей Германов]], [[Веселин Андреев]], [[Росен Босев]] и [[Христо Банковски]].
След изненадващата и загадъчна смърт плъзват различни слухове за причините за самоубийството. И до днес съществува версия, според която поетесата се е самоубила заради нескопосано комсомолско обвинение за саботаж. За да се разбере мотива ѝ да вземе крайното решение, трябва да се познава добре атмосферата, в която е живяла. Задължителни униформи, строга дисциплина, наказания и за най-малкото провинение – училищата не са най-доброто място за свободолюбивите натури. Задължителни са и бригадите, в които минава голяма част от лятото. Така в 10-и клас, през 1979 г., Петя и съучениците ѝ са изпратени в Бирената фабрика в Бургас. Там поетесата трябва да следи брояча на контейнера, през който минават бутилките. Той обаче се поврежда. Петя няма нужните технически познания, за да прецени какво точно да направи. „Сега не знаем колко точно бутилки са излезли от производство“, сърдят се някои от учителите. {{източник|Зле прикрита, завистта на някои преподаватели се подхранва и от факта, че Петя ще учи литература в Москва, след като завърши гимназия|2019|06|18}}. Пътят към това обаче ще бъде прекъснат, ако няма нужното поведение. Една учителка пише докладна до директора с предложение да намалят поведението на Петя заради „престъплението“, че не е видяла повредата на брояча. Учителският съвет взема решение да ѝ намали поведението с една единица, въпреки че не са спазени стъпките преди това – за първоначална забележка, мъмрене и едва след това тази крайна мярка. Тя е взета само с един глас повече сред учителите. Това е страховит шок за чувствителното и емоционално момиче. Тя – отличничката, поетесата, умницата, комсомолската активистка – с намалено поведение? Може би точно този глас решава съдбата ѝ. Потресена от несправедливостта, Петя се връща вкъщи на обед след часовете, изпраща родителите си, които са втора смяна на работа, отива до аптеката и си купува диазепам. Когато майка ѝ и баща ѝ се прибират вечерта, веднага викат Бърза помощ и цяла нощ лекарите правят промивки. Те обаче се оказват напразни. Сутринта на 4 декември 1979 г. Петя умира.
 
== Творчество ==