Теке: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →‎Акязълъ баба: картинка, интересно за дупката в зидарията вътре която изпълнява съкровения ...нито дума -Вярва се, че чудото на каменната гробница е в отвора в западния й край. Поклонниците слагат в него ръка, защото се смята, че така получават от енергията на светеца. Истински вярващите с отворени сърца и с чисти помисли може да видят как от дупката излиза млечнобяла мъгла – енергийната сила на Светеца. Който пусне монета през дупката за здраве и късмет, ще усети по звука, че гробът е дъ
Редакция без резюме
Ред 1:
{{към пояснение|Теке|Теке (пояснение)}}
{{Друго значение|дервишкия комплекс|отделната гробница|тюрбе}}
{{без конкретни източници}}
 
'''Теке''' или '''текия''' ({{lang|tr|на=от|tekke}}) или '''завиет''' ({{lang|ar|на=от|زاوية}}, зауия) е мюсюлманска сектантска монашеска общност, както и свързаният с нея ритуален комплекс от сгради, в който централното място се заема от седмоъгълна гробница (обикновено символична) на [[Алевии|алиански]] [[светец]], наречена [[тюрбе]]. В [[Иран]], [[Средна Азия|Средна]] и [[Южна Азия]] текетата са известни и под името '''ханака''' ({{lang|fa|خانگاه}}).
[[Файл:Tekke.jpg|мини|Джамията в Текето на [[дервиш]]ите в [[Евпатория]], [[Крим]]]]
Ред 20:
 
=== Демир баба теке ===
[[Демир баба теке]] край село [[Свещари]] близо до [[Исперих]] е вероятно най-известното теке в България. От него е запазено само [[тюрбе]]то и една битова сграда, (макар много повече да е просъществувало през вековете допреди четири десетилетия). Няколко пъти напоследък около него по време на традиционните за текетата майски празници се организират събори от партия [[ДПС]]. (За повече подробности за това теке вж. препратките и излезлите напоследък монографични публикации и книга с легендите за патрона на текето Демир баба<ref>, 2</ref>).
 
=== Акязълъ баба ===
[[Файл:Ак Язалъ баба теке , Оброчище , Болгария .jpg|мини|Ак Язалъ баба теке, август 2018]]
Второто известно теке от приблизително същото време (1527 г.) е ритуалният комплекс Акязълъ баба в центъра на с. [[Оброчище]] (старо име с. Текке) на 3 км западно от входа на курорта „[[Албена]]“. В него е едно от няколкото запазени алевийски тюрбета в България, особено интересно не само от архитектурна гледна точка, но и като традиционно действащо съвместно ритуално място на мюсюлмани и християни. Това тюрбе представлява 7-ъгълна сграда с правоъгълно преддверие, изградена от прецизна зидария от идеално формирани варовикови строителни блокове и разноцветни мраморни сглобки на сводовете, взети при строежа от разкопки от съседния хълм, където над с. [[Рогачево]] се е намирал комплекс от антични римски вили. Твърди се, че зидарията е споена с [[олово]] (вж. западната фасада на равнището на изправен човек). Оловен е покривът на кубето, извисяващ се на 18 м. Помещението е украсено отвътре със стенописи във виенски стил, рисувани вероятно в края на 19 век и началото на 20 век, обявени в днешно време за паметник на културата.
[[Файл:Ак Язалъ баба теке , Оброчище , Болгария .jpg|мини|Ак Язалъ баба теке, август 2018]]
 
В двора на текето има останки от огромно 7-ъгълно помещение с диаметър на вписаната окръжност 23 m. <ref>, 1</ref> с огнище и седмоъгълен комин, чийто грандиозен дървен покрив е разрушен от руската артилерия през [[Руско-турска война (1828 – 1829)|Руско-турската война от 1828 – 1829 г.]] Мюсюлманите от дервишката секта, които са основали този религиозен комплекс, вярват, че в ритуалния гроб в текето са погребани останките на бекташкия водач Акязълъ баба, докато християните на свой ред твърдят, че там е погребан [[Атанасий Велики|Свети Атанасий Велики]].
 
От незапомнени времена в средата на май всяка година християни и мюсюлмани заедно почитат своите кумири. Характерно е, че оставяли своя вещ и преспивали в района на гробницата на светеца. В днешно време от съвместния ритуал е останало вързването на текстилни ленти на околните дървета по време на майското поклонение, както и варенето на курбан. Вярват, че този оброк ще запази здравето и ще изцери болните. На тази основа е създадено българоезичното название на село Оброчище.
 
== Външни препратки ==
* [http://bulgarialeisure.com/index.php/bg/religious-tourism-2/87-2014-10-01-05-39-50 Теке Ак язълъ баба – село Оброчище]
 
== Източници ==
<references />
* {{cite book | last = Венедикова | first = К., Д. Гергова | year = 2006 | title = Демир баба теке – Българският Ерусалим | location = София | publisher = Агато ISBN 9789548761772}}
* {{cite book | last = Миков | first = Л. | year = 2007 | title = Култова архитектура и изкуство на хетеродоксните мюсюлмани в България (XVI-XX век) | location = София | publisher = Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ ISBN = 978-954-322-197-4}}
Line 40 ⟶ 36:
* {{cite book | last = Георгиева, | first = И. (съст.) | year = 1997 | title = Българските алиани. Сборник етнографски материали| location = София}}
* {{cite book | last = Гергов, | first = Д. | year = 2004 | title = Сборяново – свещената земя на гетите | location = София | publisher = ИК Български бестселър }}
 
== Външни препратки ==
* [http://bulgarialeisure.com/index.php/bg/religious-tourism-2/87-2014-10-01-05-39-50 Теке Ак язълъ баба  – село Оброчище]
 
[[Категория:Текета| ]]