Голямо червено петно: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне {{без източници}} |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
[[
[[Файл:Pioneer 10 jup.jpg|мини|Снимка на Юпитер от [[Пионер 10]], показваща по-ярко оцветено Голямо червено петно, 1974 г.]]
▲[[Картинка:Great_Red_Spot_From_Voyager_1.jpg|мини|250px|Голямото червено петно снимано от [[Вояджър 1]] през 1979.]]
[[Файл:Jupiter, Earth size comparison.jpg|мини|Приблизително сравнение със Земята.]]
'''Голямото червено петно''' е буря на повърхността на [[Юпитер (планета)|Юпитер]], разположена на 22° южно от [[екватор]]а. Размерите на тази буря са 24–40 000 km в посока изток-запад и около 13 000 север-юг или приблизително 2 пъти колкото [[Земята]]. Тези размери го правят достатъчно голямо, за да може да бъде наблюдавано от Земята с [[телескоп]].▼
[[Файл:790106-0203 Voyager 58M to 31M reduced.gif|мини|Анимация на приближаването на Вояджър 1 към Юпитер.]]
▲'''Голямото червено петно''' е буря на повърхността на [[Юпитер (планета)|Юпитер]], разположена на 22° южно от [[екватор]]а. Размерите на тази буря са
Счита се, че ранните наблюдения в периода 1665 – 1713 г. са направени именно върху тази буря и, ако това е вярно, то следва че тя съществува най-малко от {{#expr: (({{CURRENTYEAR}} - 1665)/10 round 0) * 10}} години.<ref>{{cite web|author=Staff |year=2007|url=https://www.space.com/3134-jupiter-data-sheet.html|title=Jupiter Data Sheet – SPACE.com|publisher=Imaginova |accessdate=3 юни 2008}}</ref><ref>{{cite web|author=Anonymous |url=https://web.archive.org/web/20040610075946/http://csep10.phys.utk.edu/astr161/lect/jupiter/redspot.html|title=The Solar System – The Planet Jupiter – The Great Red Spot|publisher=Dept. Physics & Astronomy – University of Tennessee|accessdate=30 август 2015}}</ref>
== История на наблюденията ==
Голямото червено петно вероятно е съществувало и преди 1665 г., но сегашното петно е наблюдавано със сигурност след 1830 г. и е изследвано едва след 1879 г. Възможно е бурята, която хората са наблюдавали през 17 век, да е била различна от тази, която виждаме днес.<ref>{{cite web|url=https://www.nasa.gov/feature/goddard/jupiter-s-great-red-spot-a-swirling-mystery|author=Karl Hille|date=4 август 2015|title=Jupiter's Great Red Spot: A Swirling Mystery|publisher=NASA|accessdate=18 ноември 2017}}</ref> Дълга празнина разделя откриването му през 17 век и съвременното му изучаване след 1830 г. Дали първоначалното петно се е разсеяло и после възобновило, дали е избледняло и дали записите на наблюденията са били оскъдни са все неизвестни.<ref>Beebe, Reta (1997). Jupiter the Giant Planet (2nd ed.). Washington: Smithsonian Books. ISBN 978-1560986850.</ref>
Първото наблюдение на петното често се приписва на [[Робърт Хук]], който описва петно на Юпитер през май 1664 г.<ref name="Falorni871">{{cite book |author= Falorni M. |title=The discovery of the Great Red Spot of Jupiter|publisher=Journal of the British Astronomical Association |year=1987 |volume=97 |url=http://adsbit.harvard.edu//full/1987JBAA...97..215F/0000215.000.html |pages=215 – 219}}</ref> Обаче, вероятно е петното, открито от него, да е било в друга част на планетата (северната, а не южната). Далеч по-убедително е описанието на [[Джовани Касини]] относно „постоянно петно“, което той излага през 1665 г. С колебания във видимостта, петното на Касини е наблюдавано от 1665 до 1713 г. Въпреки това, 118-годишната празнина между наблюденията прави идентичността на двете петна неубедителна, а по-късата история и по-бавното движение на старото петно, в сравнение със съвременното, правят отъждествяването им дори слабо вероятно.
Малка мистерия обвива петното, изобразено върху платно от 1711 г. на [[Донато Крети]], изложено във [[Ватикан]]а.<ref>{{cite web|author=Staff |year=2003|url=https://astrogeology.usgs.gov/HotTopics/index.php?/archives/147-Names-for-the-Columbia-astronauts-provisionally-approved.html|title=Astronomical Observations: Donato Creti|publisher=Vatican Museums |accessdate=15 юни 2007}}</ref> Това е първата картина на петното, която го изобразява като червено, макар до този момент то да не е било описвано като такова.
Към началото на 2004 г. Голямото червено петно достига приблизително половината от надлъжния си размер, който има преди век. С настоящата скорост на смаляване, то ще стане кръгло към 2040 г. Не е ясно колко дълго ще просъществува петното или дали промяната е резултат от нормални колебания.<ref>{{cite journal|last=Beatty |first=J. Kelly|title=Jupiter's Shrinking Red Spot|journal=Sky and Telescope |year=2002|volume=103 |issue=4 |pages=24|url=http://www.saburchill.com/HOS/astronomy/034.html|accessdate=21 юни 2007}}</ref>
По-малко петно се образува близо до голямото през март 2000 г. чрез сливане на три бели овала.<ref>{{cite journal |last1=Sanchez-Lavega |first1=A. |display-authors=etal |title=The Merger of Two Giant Anticyclones in the Atmosphere of Jupiter |journal=Icarus |date=February 2001 |volume=149 |issue=2 |pages=491 – 495 |bibcode=2001Icar..149..491S |doi=10.1006/icar.2000.6548}}</ref><ref>Sanchez-Lavega, A.; Orton, G.S.; Morales R.; et al. (2001). „The Merger of Two Giant Anticyclones in the Atmosphere of Jupiter“. ''Icarus''. '''149''' (2): 491 – 495. bibcode 2001Icar..149..491S. doi 10.1006/icar.2000.6548</ref> Астрономите го наричат Малкото червено петно. Към 2006 г. наблюденията сочат, че двете петна се доближават едно към друго.<ref>{{cite web|last=Phillips |first=Tony |url=https://science.nasa.gov/headlines/y2006/05jun_redperil.htm |title=Huge Storms Converge |publisher=Science@NASA |accessdate=8 януари 2007}}</ref>
=== Изследване ===
На 25 февруари 1979 г., когато [[Вояджър 1]] се намира на 9,2 милиона километра от Юпитер, той предава първото подробно изображение на Голямото червено петно към Земята. Детайли с диаметър 160 km са видими. Цветните и вълнисти области на запад от петното представляват регион с изключително сложно и променливо движение.
Сондата [[Юнона (сонда)|Юнона]], която навлиза в полярна орбита около Юпитер през 2016 г., прелетява над Голямото червено петно на 11 юли 2017 г., заснемайки няколко снимки на бурята от разстояние около 8000 km над повърхността ѝ.<ref>{{cite web|url=https://www.nytimes.com/2016/07/05/science/juno-enters-jupiters-orbit-capping-5-year-voyage.html|title=NASA's Juno Spacecraft Enters Into Orbit Around Jupiter|first=Kenneth|last=Chang|date=5 юли 2016|website=The New York Times|access-date=12 юли 2017}}</ref>
== Структура ==
Голямото червено петно на Юпитер се върти обратно на часовниковата стрелка с период от около 6 земни дни или 14 юпитеровски дни. Диаметърът му е 16 350 km към 3 април 2017 г. или 1,3 пъти диаметъра на Земята.<ref name="junospots">{{Cite news|url=http://www.nasa.gov/feature/jpl/nasa-s-juno-spacecraft-spots-jupiter-s-great-red-spot|title=NASA’s Juno Spacecraft Spots Jupiter’s Great Red Spot|last=Perez|first=Martin|date=12 юли 2017|work=NASA|access-date=16 юли 2017}}</ref> Облаците на тази буря са около 8 km над околните облаци.
Данните отдавна сочат, че Голямото червено петно е по-студено (следователно и на по-висока височина) от повечето други облаци на планетата. Горната атмосфера над бурята, обаче, има значително по-висока температура от останалата част на планетата. Звукови вълни, издигащи се от турбуленцията на бурята отдолу, са предложени като обяснение за нагряването на тази област.<ref>{{cite journal |last1=O’Donoghue |first1=J. |last2=Moore |first2=L. |last3=Stallard |first3=T. S. |last4=Melin |first4=H. |title=Heating of Jupiter’s upper atmosphere above the Great Red Spot |journal=Nature |date=27 юли 2016 |volume=536 |issue=7615 |pages=190 – 192 |doi=10.1038/nature18940}}</ref>
Петното се поддържа от скромно източно [[струйно течение]] на юг и от много силно западно такова на север. Макар ветровете около ръба на бурята да се движат с до 432 km/h, теченията вътре в него са бавни, с много малко входящи и изходящи потоци. Периодът на въртене на петното намалява с времето, вероятно като пряка последица от постепенното намаляване на размера му.<ref>{{cite web|last=Rogers |first=John |url=http://www.britastro.org/jupiter/2006report09.htm |title=Interim reports on STB (Oval BA passing GRS), STropB, GRS (internal rotation measured), EZ(S. Eq. Disturbance; dramatic darkening; NEB interactions), & NNTB|publisher=British Astronomical Association|accessdate=15 юни 2007}}</ref>
[[Географска ширина|Географската ширина]] на Голямото червено петно е стабилна от много години и обикновено варира не повече от градус. [[Географска дължина|Географската му дължина]], обаче, постоянно се мени.<ref>{{cite journal|author1=Reese, Elmer J.|author2=Solberg, H. Gordon|year=1966|title=Recent measures of the latitude and longitude of Jupiter's red spot|journal=Icarus|volume=5|issue=1 – 6|pages=266 – 273|bibcode=1966Icar....5..266R|doi=10.1016/0019-1035(66)90036-4}}</ref>
== Цвят и състав ==
Все още не е известно точно какво придава червения цвят на петното. Хипотези, подкрепяни от лабораторни опити, предполагат, че цветът вероятно е породен от химични продукти, образувани от слънчевото ултравиолетово облъчване на [[амониев хидросулфид]] и [[ацетилен]], при което вероятно се образуват сложни органични съединения, наричани [[толини]].<ref name="Hudson2018">{{cite journal|last1=Loeffer |first1=Mark J.|last2=Hudson |first2=Reggie L.|title=Coloring Jupiter's clouds: Radiolysis of ammonium hydrosulfide (NH4SH)|journal=Icarus|year=2018 |volume=302|pages=418 – 425|url=https://www.sciencedirect.com/science/article/abs/pii/S0019103517304396|accessdate=13 март 2019|doi=10.1016/j.icarus.2017.10.041}}</ref> Голямата височина на съединения също може да играе роля в оцветяването им.<ref name="EarthSky">{{cite web|title=What makes Jupiter’s Red Spot red?|date=2014-11-11|url=https://earthsky.org/space/what-makes-jupiters-red-spot-red|accessdate=13 март 2019|publisher=EarthSky}}</ref> Петното варира силно в оттенък, от почти тухлено червено до бледо сьомгово или дори бяло. В редки случаи дори се слива с околните цветове.
== Механична динамика ==
Няма окончателна теория относно причината за образуването или оцветяването на Голямото червено петно. Лабораторните проучвания изследват ефектите на [[Космически лъчи|космическите лъчи]] и [[ултравиолетови лъчи|ултравиолетовите лъчи]] от Слънцето върху химичния състав на юпитеровите облаци.<ref>{{cite web|url=https://www.nasa.gov/feature/goddard/jupiter-s-great-red-spot-a-swirling-mystery|title=Jupiter's Great Red Spot: A Swirling Mystery|publisher=NASA|date= 4 август 2015}}</ref> Учените допускат, че бурята създава големи [[гравитационни вълни]], както и [[звукови вълни]], вследствие турбуленцията ѝ. Звуковите вълни пътуват във височина до 800 km над бурята, където се разпадат и се превръщат в топлина. Това създава област в атмосферата с температура от 1600 [[Келвин|К]], което е с няколкостотин K по-топло от останалата част от планетата на тази височина.<ref>{{cite journal |last1=O’Donoghue |first1=J. |last2=Moore |first2=L. |last3=Stallard |first3=T. S. |last4=Melin |first4=H. |title=Heating of Jupiter’s upper atmosphere above the Great Red Spot |journal=Nature |date=27 юли 2016 |volume=536 |issue=7615 |pages=190 – 192 |doi=10.1038/nature18940}}</ref> Причината бурята да продължава да съществува в продължение на векове е, че планетата няма повърхност, която да породи триене, а само течно ядро от [[водород]].<ref>{{cite web|url=http://www.astrophysicsspectator.com/topics/planets/JupiterGreatRedSpot.html|title=Jupiter's Atmosphere and Great Red Spot|publisher=www.astrophysicsspectator.com|date= 24 ноември 2004}}</ref>
== Вижте също ==
* [[Голямо тъмно петно]]
== Източници ==
<references/>
[[Категория:Юпитер]]
[[Категория:Планетни петна]]
| |||