Романтизъм: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
Ред 5:
'''Романтизмът''' е интелектуално движение в живописта, музиката, поезията и въобще в културата и обществото, което се заражда от края на [[XVIII век]] в [[Европа]] и достига своя [[апогей]] в периода 1800 – 1850 г. От една страна, Романтизмът е реакция на [[Индустриална революция|индустриалната революция]], а от друга, бунт срещу аристократичното общество и политическите норми на [[Просвещение]]то и срещу научното рационализиране на природата и нейните явления. Макар и да е най-силно изразен в изобразителното изкуство, литературата и музиката, Романтизмът оказва голямо влияние и върху образованието, историографията и [[естествени науки|естествените науки]]. Ефектът му върху политиката е комплексен и значим; в най-силните си години, романтизмът се свързва с [[либерализъм]] и радикализъм, които в по-далечен план оказват влияние за зараждането на [[национализъм|национализма]].
Движението утвърждава силните емоции като източник на [[естетика|естетически]] опит и набляга върху емоции като [[страх]], [[ужас]] и страхопочитание – най-вече това, пред с което се сблъсква човек, когато е изправен пред възвишеността на неопитомената природа и нейните изобразителните способности, които са нови естетични категории. Романтизмът издига [[народно творчество|народното творчество]] и древните обичаи до нещо благородно, прави спонтанността желана черта (като музикалното [[емпромптю]]) и
Въпреки че корените на движението са в немските [[Бурни устреми]], които възхваляват интуицията и емоцията над просвещенския рационализъм, идеологиите и събитията от [[Френска революция|Френската революция]] са фона, на която възникват Романтизмът и Контра-просвещението. Пределите на Индустриалната революция също имат своето отражение върху Романтизма, който представлява, до голяма степен, бягство от модерната реалност; и наистина през втората половина на 19 век „[[Реализъм (изкуство)|Реализмът]]“ е противоположност на Романтизма. Романтизмът възхвалява постиженията на това, което смята за героична индивидуалност. Също така, той узаконява личното въображение като критична власт, която позволява свобода от класическите понятия за форми в изкуството. Има силна насоченост към историческа и природна неизбежност в представянето на идеите.
| |||