Йосиф Гурко: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→‎Участие в Руско-турската война (1877 – 1878): източник за част от информацията, добавена по-рано в увода
Ред 42:
През [[октомври]] [[1877]] г. е назначен за командир на [[Кавалерийски корпус|Кавалерийския корпус]]. Превзема с. [[Битка при Горни Дъбник|Горни Дъбник]] и [[Битка при Телиш|с. Телиш]], с което се прекъсват снабдителните линии на обсадената в гр. [[Плевен]] Западна османска армия на [[Осман паша]] и се [[Обсада на Плевен|затваря блокадния пръстен]].
 
Назначен за командир на [[Западен отряд на Гурко|Западния Руски отряд]]. Отхвърля [[Орханийска армия|Орханийската османска армия]] от [[Битка при Правец|от Орханийското поле]]. [[Преминаване на Западния отряд на Гурко през Стара планина|Преминава Стара планина]] в сурови зимни условия. Частите на отряда [[Битка при София|освобождават]] гр. [[София]] и гр. [[Пазарджик]]. Нанася последно поражение на [[Сюлейман паша]] в [[Битка при Пловдив|Битката при Пловдив]] и [[превземане на Одрин|превзема]] гр. [[Одрин]], с което практически е сложен край на войната.
 
Особено известно и важно за развоя на войната е [[Преминаване на Западния отряд на Гурко през Стара планина|преминаването на неговия отряд през Стара планина]] в сурови зимни условия, довело до [[Битка при София|освобождаването на София]] и на [[Пазарджик]]. В този преход Гурко дава личен пример със своите издръжливост, бодрост и енергичност, делейки наравно с обикновените [[Редник|редници]] всички трудности – нощува на открито край огньовете и се задоволява със същите сухари, които имат като продоволствие и те.<ref>{{cite book | title = Петербург – столица русской гвардии. История гвардейских подразделений | last = Алмазов | first = Борис | authorlink = Борис Алмазов | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2015 | edition = | publisher = Центрполиграф | location = Москва | isbn = 978-5-227-05917-8 | doi = | pages = 425 | url = https://books.google.bg/books?id=7kOJCgAAQBAJ&lpg=PP1&dq=isbn%3A5457879887&pg=PT425#v=twopage&q&f=false | accessdate = 2019-06-19 | quote = | lang-hide = | lang = ru }}</ref> В отговор на недоволството от прехода сред своите подчинени командващи, Гурко заявява:<ref>{{cite book | title = Петербург – столица русской гвардии. История гвардейских подразделений | last = Алмазов | first = Борис | authorlink = Борис Алмазов | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2015 | edition = | publisher = Центрполиграф | location = Москва | isbn = 978-5-227-05917-8 | doi = | pages = 424 | url = https://books.google.bg/books?id=7kOJCgAAQBAJ&lpg=PP1&dq=isbn%3A5457879887&pg=PT424#v=twopage&q&f=false | accessdate = 2019-06-19 | quote = | lang-hide = | lang = ru }}</ref>
 
{{цитат2|Поставен съм над вас по волята на Господаря Император и само нему, на отечеството и историята дължа отчет за действията си. От вас изисквам безпрекословно подчинение и съм способен да заставя всички и всекиго да изпълнява точно, а не да критикува моите разпореждания. Моля всички да запомнят това много добре... Ако на големите е трудно, ще ги прибера в резерва, а напред ще тръгна с малките...}}
 
Нанася последно поражение на [[Сюлейман паша]] в [[Битка при Пловдив|Битката при Пловдив]] и [[превземане на Одрин|превзема Одрин]], с което практически е сложен край на войната.
 
=== След войната ===