Отваря главното меню

Промени

[[Файл:Basilica of Hagia Sofia, Bulgaria.jpg|мини|Базиликата „[[Света София (София)|Света София]]“ в София]]
 
'''Базилика''' ({{lang|el|βασιλική}} – „царски дом“) е вид обществена сграда с правоъгълна форма, състояща се от нечетно число (1, 3 или 5) различни по височина кораби (navis, navis<ref>Gothic Glossary - https://www.steinmetzschule.com/Salisburystud/Glossary.htm</ref>-лат., [[неф|нефове-фр.]]ове).
 
В многокорабните базилики, отделните кораби са разделени от надлъжни редици колони или стълбове, вкл. стени с отвори, със самостоятелни покриви. Централният кораб/неф обикновено е по-широк и висок, и се осветява от високо разположени прозорци над страничните кораби. Така и сградите с по-сложен архитектурен план се отнасят към типа сгради с базиликално осветление. В случай на отсъствие на прозорци на централния кораб/неф, сградата се отнася към типа ''псевдобазилика''.
 
== Раннохристиянски базилики ==
Първите църкви, специално построени за християнски богослужения, съответстват по своя архитектурен облик на римските базилики, тъй като една причините е, че този тип сгради нямалиосигуряват големи покрити и със сравнително добра видимост площи и не внушават преки асоциации с предхристиянските религии и религиозни практики. Базиликата става най-разпространения вид християнски храм през IV-VI век и е основен тип християнска богослужебна архитектура и през последващите векове. Този архитектурен тип се развива с времето и с развитието на начините на християнската литургична/богослужебна практика в различните територии на християнския свят. В историята на архитектурата за първични раннохристиянски храмове се смятат базиликалните черкви в Сирия и други страни на Мала Азия от IV - V век.
 
След като [[Римската империя]] приема за официална [[религия]] [[християнство|християнството,]]то през 313 г. започва масово строителство на църкви в Рим и на територията на цялата империя. Правоъгълната конструкция на базиликата с ориентация по посоките на света, напълно отразява християнските представи за света. От функционална гледна точка базиликалната постройка се отличава с по голяма вместимост и сравнително икономично покритие, а от символична гледна точка напомня със своя вид на кораба на спасението – неслучайно отделните части от базиликата се наричат кораби ([[неф]]ове|нефове или- корабифр.)]].
 
В [[Византия|Източната Римска империя]] до VII века господства типа базилики с три или пет нефакораба (нефове) с разположени на една ос: [[нартекс]]притвор, [[екзотнартекс]]който понякога има две части: вътрешен и [[атриум]]външен, централна част и олтар, като понякога се приемат и съответни на територията, на която се разполагат храмовете, латинските или техните гръцки наименования (Проф.арх. Маргарита Коева<ref>Коева, Проф.арх. Маргарита. БОГОСЛУЖЕБНИ ПОСЛЕДОВАНИЯ, ТАЙНСТВА И ОБРЯДИ, ИЗВЪРШВАНИ В ПРАВОСЛАВНИЯ ХРАМ - https://liternet.bg/publish9/mkoeva/teoria/bogosluzhebni.htm</ref>). Такива храмове не били така силно издължени, както в Рим, и често били пристроявани от три страни с галерии – типичен пример е петкорабната базилика [[Свети Димитър (Солун)|„Свети Димитър“]] в [[Солун]] от V век.
 
== Последваща еволюция ==
От времето на император [[Юстиниан I]] във [[византийска архитектура|византийската архитектура]] започва строежа на [[купол]]ни базилики, като началото се поставя със строежа на константинополската [[Света Ирина (Константинопол)|„Света Ирина“]] (около 530 г.). Като основен тип византийски храм се утвърждава компактната постройка с центричен план – т.н. кръсто-куполнакръстокуполна църква, макар отделни базиликални постройки продължават да се строят чак до падането на империята под османска власт в средата на XV век.
 
В Западна Европа базиликата остава основен тип храма и през Средните векове, включително и при строежа на романски и готически църкви.
Анонимен потребител