Еманюел Макрон: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
м още малко
Ред 20:
Дипломиран от Националния институт по администрация ({{lang|fr|École nationale d'administration}}) през 2004 г.<ref>[https://www.challenges.fr/economie/le-fabuleux-destin-des-enarques-de-la-promotion-macron_4856 Биографични данни за Еманюел Макрон] на сайта Challenges.fr, отворен на 25.04.2017</ref> След завършването си Макрон встъпва на държавна длъжност като финансов инспектор, преди да започне през 2008 г. кариера като банкер във френската търговска банка [[Rothschild & Cie Banque|Rothschild & Cie]].<ref>[http://tempsreel.nouvelobs.com/rue89/20160830.RUE5451/au-fait-il-faisait-quoi-chez-rothschild-emmanuel-macron.html "Какво всъщност правеше Макрон в Ротшилд?"], статия в списание [[Nouvel Observateur]], отворена на 25.04.2017</ref> Между 2006 и 2009 г. е член на [[Социалистическа партия (Франция)|Социалистическата партия]]. Назначен като заместник главен секретар в кабинета на президента от [[Франсоа Оланд]] през 2012 г.<ref>[http://www.lemonde.fr/politique/article/2012/05/16/emmanuel-macron-un-banquier-d-affaires-nomme-secretaire-general-adjoint-de-l-elysee_1702135_823448.html "Банкер става заместник-главен секретар"], статия във вестник [[Le Monde]], отворена на 25.04.2017</ref>; две години по-късно става министър на икономиката, индустрията и цифровизацията във второто правителство на [[Манюел Валс]].<ref>[http://www.lefigaro.fr/flash-eco/2014/08/26/97002-20140826FILWWW00312-emmanuel-macron-nouveau-ministre-de-l-economie.php "Еманюел Макрон замества Арно Монтебур като Министър на икономиката"], статия във вестник [[Le Figaro]], отворена на 25.04.2017</ref>
 
През април 2016 г. създава свое политическо движение, наречено „Напред!“ ({{lang|fr|En marche!}}) и четири месеца по-късно напуска министерския си пост.<ref>[http://www.lemonde.fr/politique/article/2016/08/30/apres-la-demission-de-macron-sapin-nomme-ministre-de-l-economie-et-des-finances_4990065_823448.html "Еманюел Макрон напуска, за да започне нов етап"], статия във вестник Le Monde, отворена на 25.04.2017. (Инициалите Е.М. съвпадат с акронима на избраното име за партията.)</ref> На президенстскитепрезидентските избори проведени една година по-късно, Макрон печели и двата тура, като е окончателно избран с 66,06% от подадените гласове срещу 33,94% за [[Марин Льо Пен]].<ref name="Res">Официален сайт на френското „Министерство на Вътрешните работи“ (фр) [http://elections.interieur.gouv.fr/presidentielle-2017/FE.html Резултати от първи и втори тур ]</ref>
 
== Биография ==
Ред 35:
След като завършва Висшето училище по администрация с много висок успех, през 2005 г. започва работа в публичната администрация като финансов директор в Инспекцията по финансите към Министерството на икономиката и финансите. В работата си често представлява инспекцията пред президентската администрация. Така се запознава с [[Жак Атали]], професор по икономика, публицист и дългогодишен съветник на президента [[Франсоа Митеран]]. Жак Атали по-късно го препоръчва за съветник на президента [[Франсоа Оланд]]. <ref>[http://www.legifrance.gouv.fr/affichTexte.do?cidTexte=JORFTEXT000000437029&fastPos=23&fastReqId=548872483&categorieLien=id&oldAction=rechTexte, Inspection générale des finances: M. Macron (Emmanuel)], legifrance.fr източник отворен на 1 май 2017</ref><ref>[http://www.lemonde.fr/politique/article/2012/05/16/emmanuel-macron-un-banquier-d-affaires-nomme-secretaire-general-adjoint-de-l-elysee_1702135_823448.html Статия за назначаването на Макрон като съветник в кабинета Оланд], страницата на Le Monde, източник отворен на 16 май 2017</ref>
 
След работата си в Министерството на икономиката и финансите работи за парижкия „Институт Монтен“ ({{lang|fr|Institut Montaigne}}), [[мозъчен тръст]] с либерална икономическа насока. След препоръки от Серж Вайнберг (по това време един от председателите на [[Sanofi]]) и Жак Атали през 2008 г. започва работа като инвестиционен банкер в парижката банка Rothschild & Cie. <ref>Martine Orange: Rothschild, une banque au pouvoir, 2012, стр. 181]</ref> Една година след избирането му за президент, обшественотообщественото мнение се обединява около твърдението, че Макрон е „президент на богатите“. Цитират се данни от представителни за францияФранция прочувания от лятото на 2018, а в края на годината (след [[Движение на жълтите жилетки|движението на жълтите жилетки]]) то се споделя от около 75%.<ref>[https://www.corsematin.com/article/article/sondage-emmanuel-macron-de-plus-en-plus-percu-comme-le-president-des-riches]</ref><ref>[https://www.nouvelobs.com/politique/20181218.OBS7298/macron-est-plus-que-jamais-percu-comme-le-president-des-riches.html Nouvel Obs. 18 Dec.2018]</ref>
 
През 2014 г. Еманюел Макрон участва в среща на [[Билдърбъргска група|Билдърбергската група]], също както и посоченият от него през 2016 г. министър-председател [[Едуар Филип]].<ref>Списък на участниците в срещите на Билдърбергската група: [http://metro.co.uk/2014/05/29/bilderberg-copenhagen-2014-full-list-of-official-attendees-4744401/ 2014], [http://www.bilderbergmeetings.org/participants.html 2016]</ref>
 
== Избор за президент ==
На 23 април 2017 г., когато се провежда първия тур от изборите за президент на Франция, Макрон поучава 24,01% от гласовете и е пръв, следван от [[Марин Льо Пен]] (21,30%), [[Франсоа Фийон]] и [[Жан-Люк Меланшон]]. Вторият тур се провежда на 7 май 2017 г. Спечелен е отново от Макрон с 66,06%, като за него са гласували 20 703 694 дущидуши, представляващи 43,63% от електората.<ref name="Res"/>
 
== Президентски мандат ==
Еманюел Макрон встъпва в длъжност на 14 май 2017. На следващия ден номинира [[Едуар Филип]] за министър-председател, с което го упълномощава да състави паравителствоправителство. След проведените парламентарни избори, около еддинедин месец по-късно, на 21 юни е сформиран нов кабинет от 19 министри и 10 държавни секретари.
 
=== Икономическа и социална политика ===
[[Файл:Barom%C3%A8tre_politique_Macron.svg|мини|Оценка на одобрението за Еманюел Макрон, усреднениосреднени данни]]
Вътрешната политика на Макрон и правителството буди недоволство сред френските избиратели, като популярността на президента осезаемо намалява и година и половина след встъпването в длъжност според представителни допитавниядопитвания той е одобряван от около 24% респонденти. От октомври 2018 недоволството добива форма на социален протест изявяващ в [[движение на жълтите жилетки]]. Едно от повтарящите се искания е за оставката на Макрон. На 10 декември 2018 г. Макрон произнася реч и обявява мерки, което само временно снижава социалното напрежение.<ref>''„Жълтите жилетки“ са недоволни от обещанията на Макрон''[https://www.mediapool.bg/zhaltite-zhiletki-sa-nedovolni-ot-obeshtaniyata-na-makron-news287362.html МедиапуулМедиапул 11. дек. 2018]</ref> Един месец по късно Макрон обявява, че ще направи ново обръщение към нацията.
 
== Литература ==