Разлика между версии на „Базилика“

[[Файл:Basilica of Hagia Sofia, Bulgaria.jpg|мини|Базиликата „[[Света София (София)|Света София]]“ в София]]
 
'''Базилика''' ({{lang|el|βασιλική}} – „царски дом“) е вид обществена сграда с правоъгълна форма, състояща се от нечетно число (1, 3 или 5) различни по височина кораби (navis, navis<ref>Gothic Glossary - https://www.steinmetzschule.com/Salisburystud/Glossary.htm</ref>-лат., nave - англ., nef [[неф|нефове- фр.]]).
 
В многокорабните базилики, отделните кораби са разделени от надлъжни редици колони или стълбове, вкл. стени с отвори, със самостоятелни покриви. Централният кораб/неф обикновено е по-широк и висок, и се осветява от високо разположени прозорци над страничните кораби. Така и сградите с по-сложен архитектурен план се отнасят към типа сгради с базиликално осветление. В случай на отсъствие на прозорци на централния кораб/неф, сградата се отнася към типа ''псевдобазилика''.
Първите църкви, специално построени за християнски богослужения, съответстват по своя архитектурен облик на римските базилики, като една причините е, че този тип сгради осигуряват големи покрити и със сравнително добра видимост площи и не внушават преки асоциации с предхристиянските религии и религиозни практики. Базиликата става най-разпространения вид християнски храм през IV-VI век и е основен тип християнска богослужебна архитектура и през последващите векове. Този архитектурен тип се развива с времето и с развитието на начините на християнската литургична/богослужебна практика в различните територии на християнския свят. В историята на архитектурата за първични раннохристиянски храмове се смятат базиликалните черкви в Сирия и други страни на Мала Азия от IV - V век.
 
След като [[Римската империя]] приема за официална [[религия]] [[християнство|християнството,]] през 313 г. започва масово строителство на църкви в Рим и на територията на цялата империя. Правоъгълната конструкция на базиликата с ориентация по посоките на света, напълно отразява християнските представи за света. От функционална гледна точка базиликалната постройка се отличава с голяма вместимост и сравнително икономично покритие, а от символична гледна точка напомня със своя вид на кораба на спасението – неслучайно отделните части от базиликата се наричат кораби (navis, navis<ref>'''''A Glossary of Gothic Terms -''''' https://www.steinmetzschule.com/Salisburystud/Glossary.htm</ref>-лат. nave - англ., nef [[неф|нефове - фр.)]].)
 
В [[Византия|Източната Римска империя]] до VII века господствасе изгражда типа базиликибазилика с три или пет кораба (нефове) с разположени на една ос: притвор, който понякога има две части: вътрешен и външен, централна част и олтар, като понякога се приемат и съответни на територията, на която се разполагат храмовете, латинските или техните гръцки наименования (Проф.арх. Маргарита Коева<ref>Коева, Проф.арх. Маргарита. БОГОСЛУЖЕБНИ ПОСЛЕДОВАНИЯ, ТАЙНСТВА И ОБРЯДИ, ИЗВЪРШВАНИ В ПРАВОСЛАВНИЯ ХРАМ - https://liternet.bg/publish9/mkoeva/teoria/bogosluzhebni.htm</ref>). Такива храмове не били така силно издължени, както в Рим, и често били пристроявани с галерии – типичен пример е петкорабната базилика [[Свети Димитър (Солун)|„Свети Димитър“]] в [[Солун]] от V век.
 
== Последваща еволюция ==
От времето на император [[Юстиниан I]] във [[византийска архитектура|византийската архитектура]] започва строежа на [[купол]]ни базилики, като началото се поставя със строежа на константинополската [[Света Ирина (Константинопол)|„Света Ирина“]] (около 530 г.). Като основен тип византийски храм се утвърждава компактната постройкасграда с центричен план – т.н. кръстокуполна църква, макар отделни безкуполни базиликални постройкихрамове да продължават да се строят чак до падането на империята под османска власт в средата на XV век.
 
От особено значение за България са многобройните триконхални черкви - без купол или с купол. Строителството на тези храмове е извънредно интензивно в Западна България още от ранните християнски времена IV - VII век. То се дължи както на изискването на българското богослужение за изискванията за църковен хор, трон и др. близо до олтара, така и на местните високи строителни умения, особено по отношение на строителството на купол - отначало при преустройствата на черквите през XVII - XVIII век, а по-късно и при новото строителство.
В Западна Европа базиликата остава основен тип храма и през Средните векове, включително и при строежа на романски и готически църкви.
 
В Западна Европа базиликата остава основен тип храмана християнския храм и през Средните векове, включителнокато се доразвива архитектурно и конструктивно при строежа на романски и готически църкви.
Възвръщането към идеята на древната базилика се прилага от отделни архитекти и през XIX век – пример за това е базиликата „Сент Мартен“ в Тур, Франция, построена през 1886 – 1924 г.
 
ВъзвръщанетоПрез XIX век се наблюдава стремеж за възвръщане към идеятаархитектурно-строителната идея на древнатаантичната базилика, сесъгласно прилагапредставата от на отделни архитекти ина XIX през- XIXXX век  – пример за това е базиликата „Сент Мартен“ в Тур, Франция, построена през 1886 – 1924 г.
 
== Базилики в България ==
Анонимен потребител