Отваря главното меню

Промени

От времето на император [[Юстиниан I]] във [[византийска архитектура|византийската архитектура]] започва строежа на [[купол]]ни базилики, като началото се поставя със строежа на константинополската [[Света Ирина (Константинопол)|„Света Ирина“]] (около 530 г.). Като основен тип византийски храм се утвърждава компактната сграда с центричен план – т.н. кръстокуполна църква, макар отделни безкуполни базиликални храмове да продължават да се строят чак до падането на империята под османска власт в средата на XV век.
 
От особено значение за България са многобройните триконхални черкви с план, произхождащ от базиликалния - без купол или с купол. Строителството на тези храмове е извънредно интензивно в Западна България още от ранните християнски времена IV - VII век (Проф. арх. Нели Чанева-Дечевска, Проф. Стамен Михайлов и др.). То се дължи както на изискването на българското богослужение за пространства за църковен хор (певници), за трон, катедра и др., на северната и на южната стена близо до олтара, но вътре в централната зала на черквата, така и на местните високи строителни умения. Тези умения са особено забележими при строителството на купол - отначало при преустройствата на черквите през XVII - XVIII век, а по-късно и при новото строителство.
 
В Западна Европа базиликата остава основен тип на християнския храм и през Средните векове, като се доразвива архитектурно и конструктивно при строежа на романски и готически църкви.
Анонимен потребител