Клетъчна мрежа: Разлика между версии

Най-честият пример за клетъчна мрежа е мрежата на [[мобилен телефон|мобилните телефони]]. Мобилният телефон представлява преносим телефон, който приема и инициира обаждания, като установява [[радио]]връзка с базовата станция или с приемо-предавателя на клетката, в която се намира. Големите географски региони (пълният обхват на покритие на [[мобилен оператор|мобилния оператор]]) са разделени на по-малки клетки, за да се избегне загубата на [[сигнал]]а и да се обслужат възможно най-голям брой активни клетъчни телефони в областта. В градовете например, всяка клетъчна станция има обхват до около километър, докато в селските райони обхватът е около 10 km. На открити пространства без значителни препятствия за сигнала, потребителят може да получава сигнал от клетка, отстояща и на 50 km. Всяка клетка се припокрива до известна степен със съседните на нея клетки. Всички клетки са свързани към клетъчните телефонни централи на мобилния оператор, които от своя страна се свързват с обществената телефонна мрежа или с други мобилни оператори.<ref>[https://smoservice.media/blog/?ELEMENT_ID=13109 Відэазванкі ў мабільнай сувязі]</ref>