Клетъчна мрежа: Разлика между версии

112 байта изтрити ,  преди 3 години
редакция без резюме
No edit summary
[[Картинка:Gsm-bts-walbrzych.jpg|thumb|Клетъчна (базова) станция]]
 
Най-честият пример за клетъчна мрежа е мрежата на [[мобилен телефон|мобилните телефони]]. Мобилният телефон представлява преносим телефон, който приема и инициира обаждания, като установява [[радио]]връзка с базовата станция или с приемо-предавателя на клетката, в която се намира. Големите географски региони (пълният обхват на покритие на [[мобилен оператор|мобилния оператор]]) са разделени на по-малки клетки, за да се избегне загубата на [[сигнал]]а и да се обслужат възможно най-голям брой активни клетъчни телефони в областта. В градовете например, всяка клетъчна станция има обхват до около километър, докато в селските райони обхватът е около 10 km. На открити пространства без значителни препятствия за сигнала, потребителят може да получава сигнал от клетка, отстояща и на 50 km. Всяка клетка се припокрива до известна степен със съседните на нея клетки. Всички клетки са свързани към клетъчните телефонни централи на мобилния оператор, които от своя страна се свързват с обществената телефонна мрежа или с други мобилни оператори.<ref>[https://smoservice.media/blog/?ELEMENT_ID=13109 Видео разговори към мобилни]</ref>
 
Говорейки по телефона, потребителят може да се придвижи от една клетка към друга. Тогава двете базови станции, в чийто обсег се мести телефонът, автоматично превключват обслужването на връзката към онази клетка, в която сигналът е по-силен и съответно се ползва нов радиоканал (честота), но без това да се отрази на връзката. Когато телефонът се регистрира към нова клетка, процесът на криптиране на връзката се повтаря отначало.