Плевун: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) |
мРедакция без резюме |
||
Ред 17:
Релефът е предимно ниско-планински, доста насечен от множеството рекички и дерета. Климатът е умерен с изразено средиземноморско влияние. Често явление през зимата и лятото са силните поривисти североизточни и югоизточни ветрове, поради отвореността на селото в тази посока.
В землището са изградени множество малки микроязовири, като по-големи от тях са „Ляската“, „Спукатината“ и „Върбината“.
== История ==
Действителното име на селото е Пелевун. То е второто по големина село в община [[Ивайловград]].
Названието е от гръцки произход и означава „Стара гора“
В началото на [[17 век|ХVII век]] ''Пелевун'' е рударско средище, част от [[вакъф]]а на дъщерята на султан [[Селим II]], Шах султан.<ref>Грозданова, Елена и Стефан Андреев. Бежанци на родна земя, в: Контрасти и конфликти „зад кадър“ в българското общество през XV-XVIII век, София 2003, с. 406 – 407.</ref>
Ред 38:
На няколко километра от селото се намират останките от старинната крепост „[[Лютица]]“, която местните жители наричат „Калето“.
В близост до селото /местност "Чаирите"/ има останки от тракийски долмен, обявен за археологически паметник на културата с национално значение.
В признателност на [[Петко войвода|Капитан Петко войвода]], пред църквата е изграден величествен паметник в негова чест,
В центъра на селото в сградата на старото училище има постоянна музейна сбирка (носии, предмети от бита, исторически сведения).
На близкия връх [[Черни рид (връх)|Черни рид]] е изграден паметник
Оттук е и най-бързият достъп до защитената местност „[[Меандрите на Бяла река]]“, отличаваща се с уникална флора и фауна, местообитание на единствения за страната черен лешояд.
| |||