Конха: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 1:
{{без източници}}
[[Файл:Hagios Demetrios apse.JPG|thumb|right|250px|Конха в [[базилика]]та [[Свети Димитър (Солун)|Свети Димитър]] в [[Солун]]]]
'''Конха''' (conca, concae-клас.лат., concha–късен лат. - – мидена черупка, мида) e [[Архитектура|архитектурна]] форма, [[ниша]] с план - – полукръг или сегмент от кръг, отворена към вътрешността на сградата и ясно изразена на фасадата. Конхата обичайно е по-ниска от корниза на сградата и откъм вътрешността е завършена с четвърт сферичен свод. На фасада оформлението може да бъде изразено както чрез кръгла или дъговидна стена, така и чрез прави стени, оформящи и затварящи кръглата форма на конхата. Отвън покритието на конхата е подчинено преди всичко на опазващите функции на всеки покрив - – като стремежът е да се предпази фасадата от негативно климатично влияние, вкл. и чрез стрехи. Полукръглите ниши в ос на ходовата линия на базиликалните сгради е прието да се наричат апсиди. Апсидата е вид конха.
 
Конхите в строителството на черкви се използват още в раннохристиянското църковно строителство в Източната римска империя и България. Разпространението им в романската архитектура е свързано и със забележителното им развитие като едни от най-декоративните архитектурни форми на романските черкви. Прието е в църковното строителство конхи да се наричат предимно полукръглите и овалните ниши, оформени на външните стени, успоредни на ходовата линия, от двете страни на олтарните пространства, в България - – на северната и на южната стена. От гледна точка на богослужебните функции тези конхи се наричат певници, поради това, че в тях се разполагат църковните хорове, както и помощните свещенослужители, които участват в богослужението.
 
Централната конха - – апсида е пряко свързана с олтара на черквата. В източноправославните черкви това място е сакрално и в него не може да влиза всеки. Освен централната апсида, от двете ѝ страни може да се изградят допълнителни, по-малки абсиди с помощно за богослужението предназначение - – абсидиоли. Когато, обаче, се преценява принадлежността на църковната сграда към някой от архитектурните типове, всички ниши се наричат конхи - – например "Триконхалните"„Триконхалните“ черкви включват източната, южната и северната ниша, независимо от това, че нишите може да са еднакви по размер или олтарната апсида да е по-обширна.<ref>Арх. Нели Чанева Дечевска, – Триконхалните църкви IX – XIV век по българските земи. В: списание „Археология“, година XII, том 4, 1970 г. – Изд. БАН (с. 8)</ref><ref>Проф. Стамен Михайлов, Допълнителни проучвания на триконхалната църква в Кърджали. В: „Родопски сборник“, том 6, 1987 г. (с.с. 105 – 131)</ref>
[[Категория:Църковна архитектура]]
 
== Примери ==
1.* [[Беловска базилика]] – Белово (5 – 6 век)
 
2.* Черква "Свети„Свети Йоан Предтеча" -Предтеча“ – [[Кърджалийски манастир]]
1. [[Беловска базилика]] – Белово (5 – 6 век)
3.* [[Червената църква|Червената черква]] – Перущица (5 – 6 век)
 
* Черква „Свети Никола“ – село Студена, Пернишко<ref>[http://hramove.pravoslavie.bg/църква-св-никола/ Църква „Свети Никола“ – село Студена]</ref>
2. Черква "Свети Йоан Предтеча" - [[Кърджалийски манастир]]
5.* Черква "Св„Св. пророк Илия" -Илия“ – [[Тетевенски манастир]]
 
3. [[Червената църква|Червената черква]] – Перущица (5 – 6 век)
 
4. Черква "Свети Никола" - село Студена, Пернишко<ref>http://hramove.pravoslavie.bg/%D1%86%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B0-%D1%81%D0%B2-%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0/</ref>
 
5. Черква "Св. пророк Илия" - [[Тетевенски манастир]]
 
<br />
 
== Източници ==
<references /><br />
== Литература ==
 
[[Категория:Църковна архитектура]]
1. Дечевска, Арх. Нели Чанева-.Триконхалните църкви IX - XIV век по българските земи. В: списание „Археология“, година XII, том 4, 1970 г. - Изд. БАН (с. 8)
 
2. Михайлов, Проф. Стамен. Допълнителни проучвания на триконхалната църква в Кърджали. В: „Родопски сборник“, том 6, 1987 г. (с.с. 105 – 131)