Конха: Разлика между версии

'''Конха''' (conca, concae-клас.лат., concha–късен лат. – мидена черупка, мида) e елемент от [[архитектура]]та на [[базилика]]та, [[ниша]] с план – полукръг или сегмент от кръг, отворена към вътрешността на сградата и ясно изразена на фасадата. Конхата обичайно е по-ниска от корниза на сградата и откъм вътрешността е завършена с четвърт сферичен свод. На фасада оформлението може да бъде изразено както чрез кръгла или дъговидна стена, така и чрез прави стени, оформящи и затварящи кръглата форма на конхата. Отвън покритието на конхата е подчинено преди всичко на опазващите функции на всеки покрив – като стремежът е да се предпази фасадата от негативно климатично влияние, вкл. и чрез стрехи. Полукръглите ниши в ос на ходовата линия на базиликалните сгради е прието да се наричат [[апсиди]]. Апсидата е вид конха.

 

 

Централната конха – апсида е пряко свързана с олтара на черквата. В източноправославните черкви това място е сакрално и в него не може да влиза всеки. Освен централната апсида, от двете ѝ страни може да се изградят допълнителни, по-малки абсиди с помощно за богослужението предназначение – абсидиоли. Когато, обаче, се преценява принадлежността на църковната сграда към някой от архитектурните типове, всички ниши се наричат конхи – например „Триконхалните“ черкви включват източната, южната и северната ниша, независимо от това, че нишите може да са еднакви по размер или олтарната апсида да е по-обширна.<ref>Арх. Нели Чанева Дечевска, – Триконхалните църкви IX – XIV век по българските земи. В: списание „Археология“, година XII, том 4, 1970 г. – Изд. БАН (с. 8)</ref><ref>Проф. Стамен Михайлов, Допълнителни проучвания на триконхалната църква в Кърджали. В: „Родопски сборник“, том 6, 1987 г. (с.с. 105 – 131)</ref>