Българска азбука: Разлика между версии

През 886 г. България приема глаголическата азбука, създадена от Св. св. Кирил и Методий през 60-те години на IX век. Единственият книжовен източник, в който се посочва годината, в която е създадена глаголическата писменост, е съчинението „[[За буквите]]“ („''О писмєньхъ''“) на старобългарския писател Черноризец Храбър, а именно 6363 г. по александрийското летоброене, или 863 г. по сегашното летоброене. Глаголицата постепенно е заменена с [[кирилица]]  – азбука, създадена в [[Преславска книжовна школа|Преславската книжовна школа]] в началото на X век. Тя представлява [[гръцка азбука|гръцката азбука]] с добавени опростени варианти на глаголическите букви за онези букви от глаголицата, които нямали гръцки съответствия, : това са буквите '''б''', '''ж,''' '''ч''', '''ш''', '''щ''', '''ѧ''', '''ѫ''', '''ъ''', '''ь, ѣ, ю, ѩ, ѭ'''. Най-старите български писмени паметници са от края на X и от началото на XI в.

Доказателства за факта, че глаголицата е по-стара от кирилицата, са следните: на първо място, най-старите български писмени паметници, като Зографското евангелие, Мариинското евангелие, Синайският молитвеник и др., са написани с глаголица; на второ място, глаголическите писмени паметници притежават по-старинни езикови черти; на трето място, някои книжовни паметници, писани с кирилица върху пергамент, върху който е имало глаголическо писмо, но е остъргано, та са останали само следи от него  – това са т. нар. палимпсести, каквото е и Боянското евангелие от XIII в.

Традиционно използван в България до първата четвърт на 19 век е традиционния вариант на кирилицата, в който спорадично са използвани и буквите Ћ и Џ, добавени през 14  – 15 век.

Подредбата „БДС“ е оптимизирана за писане на [[български език]], като включва и допълнителни букви от [[руски|руския език]], като най-често използваните букви (О, Н, Т и А), както и Э (обратно Е) са поставени така, че да се печатат с по-силните пръсти &nbsp;– показалец и среден. Подредбата е от тип, при който буквите на гласните и полугласните звуци са поставени от едната страна на клавиатурата, а на повечето съгласни &nbsp;– от другата (с цел двете ръце да се редуват възможно най-често). Българските машинописци са печелили международни състезания по машинопис <ref>Сп. „Космос“, 1964 г., бр. 1, стр. 45 &nbsp;– първо място за Антон Макариев</ref>, печатайки със скорост от над 1000 знака в минута, което е съизмеримо със скоростта на говорене.